Плевенски областен управител наказвал за бавност и нехайно носене на службата

Наказания за бавност и нехайно носене на службата, недисциплинираност, неуредени книжа в канцеларията, хаос и мръсотия в помещенията, превишаване на правата и неправилно разходване на пари за банкети и подаръци налагал Борис Казанлиев, плевенски областен директор /както се наричала тогава длъжността/ от 1938 до 1943 година. През 1943 година Казанлиев предупреждава остро кметовете на общини в Плевенска област, че ще ги накаже строго, ако отделят суми от бюджета за подаръци за юбилея му – 25 години обществена дейност, след като научава, че на места има гласувани пари за тази цел. „Аз не допускам, че има разумен кмет, който да извърши подобно престъпление и да ме оскърби. Може би от незнание и престараване някои общински съвети са сторили това“, скастря ги с писма областният директор. И избира да отбележи годишнината с издаване на сборник „25 години за Цар и Родина“. Любопитната история разказва в доклад Красимир Петров от Регионалния исторически музей в Плевен. Проучването на плевенския историк е включено в издадения наскоро от музея в Попово сборник „Поломието – находки, събития, личности“ и е първата публикация за Борис Казанлиев. Изданието представя на 1200 страници 75 доклада от две научни конференции с разработки за района, заключен географски между Русе, Разград и Попово по поречието на река Русенски Лом. Предговорът е от проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет. Борис Казанлиев е роден в Разград, но част от живота му е свързана с Попово, където организира редица значими културни прояви. Преди да стане областен директор на Плевенска област, която тогава включвала и сегашните региони Габрово, Ловеч и Велико Търново, Казанлиев оглавява Шуменска област, част от която е бил и град Варна. Преди да стане управленец, възпитаникът на Свищовската гимназия участва в Балканската война. През Първата световна война е в състава на Девета пехотна Плевенска дивизия. Ранен е в лявата ръка в битката при Каймакчалан, където загива брат му. „Блестящ администратор, патриот и културен деец“, посочва за Казанлиев авторът на доклада Красимир Петров. След оставката си като областен управител през 1943 година Казанлиев се връща в Попово. След Девети септември е отвлечен и убит в околностите на градчето заедно с 20-годишния си син Марин. По-късно убийството му е узаконено със смъртна присъда на Плевенския окръжен съд от януари 1945 година, а сборникът „25 години за Цар и Родина“ е забранен, разказва Красимир Петров. Плевенският музей разполага с екземпляр от книгата, открит от сътрудничка на музея на таван в къща в село Писарово.