Плевенски историци с участие в сборника „Град и памет“

Излезе от печат том трети на сборника „Град и памет“, издание на Регионалния исторически музей в Пазарджик и Община Пазарджик. В него са включени материали от проведената през октомври миналата година национална научна конференция, посветена на Априлското въстание. В сборника е включена и статията на Красимир Петров, Елена Мачковска и Мариана Томитова „Априлското въстание и неговите герои в паметта на плевенчани след Освобождението“. В Плевен въстание не е имало, но част от редовната турска армия от Плевенско е участвала в потушаването на въстанието в Севлиевско. Както пише големият историк акад. Юрдан Трифонов, те са се върнали оттам натоварени с плячка и жадни за мъст и в такава напрегната обстановка плевенчани дочакват Руско-турската война, разказа пред „Зетра“ уредникът от отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей в Плевен Красимир Петров. След Освобождението обаче плевенчани проявяват своята почит към загиналите. Любопитен момент е пристигането в Плевен през 1901 година на Ботевия четник Никола Кючуков, се посочва в статията. Той е автор на едни от първите мемоари за Ботевата чета, наречени „Записки“. „Самият Никола Кючуков споделя с плевенските журналисти тогава, според дописки в местния печат, че със събраните пари от книгата се надява да посети и обиколи цяла България, каквато възможност до този момент не е имал“, добавя плевенският историк. Според инструкция на тогавашното просветно министерство във всички училища е трябвало да бъде поставен портретът на Христо Ботев. От това не остават настрани и плевенчани. В материала се посочва още, че през 1908 г. плевенската община след свое заседание изпраща неголеми суми до комитета „20 априлий“ в Панагюрище за паметник на загиналите, в Батак, Брацигово. т.е. макар и със скромни възможности, плевенчани са били съпричастни с паметта на загиналите. В по-късно време, през 1926 година, в Плевен се прави голямо честване на Априлското въстание, на което пламенно слово произнася известната писателка Рена Попова. В същата година плевенският учител от мъжката гимназия Стоян Цеков издава книжка, посветена на Георги Бенковски. „Характерно е, че в този период са чествани повече отделни герои, а не самото въстание, също по инструкции на министерството на народното просвещение“, обобщава Красимир Петров.