На 30 март от 19 ч. Плевенският театър чества 97 годишнината от рождението на големия български поет и драматург Иван Радоев с поетичния пърформанс „Един бял лист“, създаден по идея на внука на поета – Калоян Радоев и на режисьора Йордан Славейков. В едночасовото театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, ще участват Иван Радоев – син, актьорът на Плевенския театър Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специален гост на събитието е съпругата на поета Весела Радоева.
„Един бял лист“ не е рецитал, не е традиционен спектакъл, нито типичен пърформанс, споделят създателите му, а възможност за среща с емблематичната лирика и социална поезия на Иван Радоев. Свободното движение и общуване на актьорите с публиката превръщат пърформанса в своеобразен поетичен диалог. Актьорите и създателите на „Един бял лист“ са водени от идеята, че мястото на поезията на Иван Радоев е сред хората такава каквато е – без маски, без грим, оголена и мощна.
Диалогът между специално подбраните стихотворения на поета изграждат невидима конструкция, която отразява и изследва живота и трансформациите на мъжа, бащата, поета и човека Иван Радоев, неговото отношение към любовта, обществото и към критиците, които са го забранявали.
Заглавието на поетичния пърформанс е по едноименната стихосбирка на Иван Радоев „Един бял лист“ от 1975 г., издадена след 15 годишното му принудително поетично мълчание. „Днес не се говори много за него, казва Калоян Радоев, и това много напомня на онези години. А нашето желание е все по-често да се чува името му.“
„Аз избягвам да плача, защото общо взето съм малко скептик. Приличам малко на българския народ в това отношение. Не искам да се предавам, не искам да плача“ казва за себе си Иван Радоев, завинаги променил българската поезия и театър. Роден през 1927 г. в гр. Пордим, завършва Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и участва в строежа на Хаинбоаз по време бригадирското движение. Иван Радоев е първият автор на любовен цикъл, издаден след 1944 г., за което е обявен за упадъчен и буржоазен, превърнал се в любимец на народа и вечен трън в очите на критиката, носител на извънредната награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж, Иван Радоев остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България.
„Неговият кротък, тих и леко напевен глас, мекият му, бих казал даже нежен начин на общуване криеше всъщност нажеженото до бяло, безмилостно острие на свободната му мисъл – изключително образна, богата на парадокси, непредвидима и пронизваща“, пише режисьорът Младен Киселов за него.
И нека не забравяме думите на Иван Радоев:
„Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам, че това съм аз.“
Преди 30 години на 10 юли на 67 години почива бележитият поет и драматург Иван Радоев. От 1997 г. Плевенският театър носи неговото име и на всеки две години се провежда Национален конкурс за драматургия на името на Иван Радоев.
