Археолози от НИМ под ръководството на проф. д-р Иван Христов през месеците март и април 2023 г. проведени спасителни археологически проучвания в обработваем земеделски участък разположен на 400 м южно от римската крепост Состра на пътя Ескус-Филипополис. Научен консултант на проучванията бе проф. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН. Проучванията се финансираха от Община Троян и Ротари клуб гр. Троян. Изследванията протекоха чрез анализ на резултатите от въздушни снимки, последвали теренни наблюдения и археологически разкопки
На терен в южната периферия на споменатия обработваем земеделски участък бяха документирани останки от антични сгради (ломени камъни, строителна керамика, цели и фрагментирани стенни тръби от хипокауст) след обработка на земята с цел подготовка на засяване на слънчоглед от частен арендатор. Този комплекс се забелязва много добре при заснемането на обекта от въздух при наличието на обилна влага на терена след стопяването на снега в началото на 2023 г. Налични бяха т. тар. cropmarks свързани със задържането на повече влага върху зидове и други структури. Въпросните cropmarks бяха важен индикатор за наличието на заровени структури от Античността. Тези специфични белези на терена са в основата на развитието на т. нар. въздушната археология, която се фокусира върху разглеждане на обекти, както се виждат от голяма височина. В конкретния случай бе забелязано голямо правоъгълно петно, което се открояваше в обработваемата нива между кастела Состра и раннохристиянската базилика в м. „Гергюва черква“. Геореферираните снимки показаха пълно препокриване с геодезическите измервания на зони с концентрация на строителна керамика и деструкции от антични зидове.
Последвалите разкопки протекоха обща площ 290 кв. м. Бе открита голям комплекс състоящ се от най-малко 9 свързани по между си помещения заемащи площ около 1, 5 дка. От южна страна на основните помещения е имало открит двор застлан с настилка от речни камъни. От югоизточна и южна страна на проучвания обект бе документиран ограден зид, който продължава извън обсега на заложените сондажи и очевидно затваря много по-голямо непроучено пространство.
В процеса на проучването на комплекса бяха открити бронзови монети датирани за средата от началото на II – средата на III век. Най-ранната монета е сестерция на император Траян. Следват монети са с лика на император Антонин Пий. Най-късната монета е с лика на императрица Юлия Мамея отсечена в римска колония Деултум (дн. с. Дебелт, Бургаско) през 235 г. Керамичните фрагменти са част от различни форми от съдове използвани в бита на обитателите на комплекса:амфори, кани, подноси с релефна украса, паници, лампи. Бяха открити фрагменти от стъклени съдове, както и фрагменти от прозоречно стъкло. Покривната керамика бе представена с фрагменти на характерните за епохата тегули и имбрици.
Западно от крайпътния комплекс бяха засечени следи от настилката на римския път преминаваш пред източната крепостна стена на кастела Состра в посока раннохристиянската базилика в м. Гергюва черква“. Картиран е участък с дължина 1 км. На по-запазените участъци се забелязва ситуация идентична с тази от непокътната настилка на римския път пред крепостта. Трасе на пътя с широчина 6,5 м бе проучено до северозапдия ъгъл на обекта. С подобна широчина са запазените участъци от римския път в района на Троянския проход.
Проф. Христов счита, че разкрития комплекс южно от кастела Состра категорично трябва да се интерпретира като крайпътна станция – таберна (tabernae), която за разлика от т. нар преториуми (praetorium) не е блестяла с лукс за гостите си но определено е била свързани с обслужване трафика по римския път. Епиграфски термина е засвидетелстван в четири надписа от 61 г. открити в провинция Тракия (при с. Михилци, гр. Ихтиман, с. Белозем и с. Бучино). Разкритата крайпътна станция в околностите на кастела се явява втората по рода си след проучването на северната половина на преториума разположен на 200 м североизточно от кастела Состра. Нейните размери подсказват, че вероятно тя е и основната такава отбелязана върху Певтингерова карта. Нейното изграждане започва синхронно с изграждането на укрепения в съседство военен лагер на Втора матиакска кохорта около 145 г. Унищожена е в средата на III век от готите заедно с много други крайпътни обекти на пътя Ескус – Филипополис.
Откритието е изключително важно за древната история на Троянския край защото за пореден път показва, че в долината на р. Осъм при троянското село Ломец от II до V век се развивало голямо селище с предполагаеми полуградски функции на площ около 6 кв. км. Това селище до началото на XX век било именувано от местните жители като Троян хисар. Развитието на римския комплекс (укрепен лагер, ханове, култови постройки и отделни сгради) изглежда определя философията на развитие на по-късни селищни структури по горното течение на р. Осъм, какъвто е примера с Възрожденски Троян.