Отговор на кмета на община Ловеч на отвореното писмо на г-н Иво Райнов

Уважаеми господин Райнов,
Ползвам се от правото на отговор на Вашето отворено писмо. Вие поставяте един изключително важен и тежък проблем за състоянието и бъдещето на Ловеч и общината – демографското състояние и тенденции на Ловешката община, което ме кара да се отнеса с нужното внимание. Предполагам, сте наясно, че тези статистически данни са ми добре известни. Търсенето на ефективно решение не ми дава покой. И в този смисъл ние сме единодушни.

И ако нещо ме е въздържало да отговарям на подобни публикации, то е било опасението, че подобно на Вас ще се плъзна по повърхността, по линия на едностранчиви твърдения и ще внеса допълнително ненужен шум по темата И второто опасение е, че възможностите, с които разполагам като кмет на общината, са твърде ограничени, за да предложа на обществеността радикално решение.

Различието между нас е в анализа на причините, който правим. Цитираните от Вас статистически данни са точни. Но те са следствие на други данни от същите статистически годишници, които Вие ползвате. Като специалист-географ, предполагам с научна подготовка по демография, Вие несъмнено сте наясно, че естественият прираст на населението е резултат на раждаемостта и механичния прираст.

За Вас и за нашите съграждани ще повторя известната истина, че естествените демографски процеси са инертни и промените настъпват за поколения. За да има много новородени, е нужно да има млади хора във фертилна възраст. А Ловешка област и Ловешка община са с традиционно ниска раждаемост. Най-висока раждаемост в България е имало през 1926 г. Тогава при средна раждаемост за страната 40 на хиляда жители в Ловешко раждаемостта е 26,5 на хиляда.

Друг е въпросът за миграцията. От началото на 90-те години на миналия век Ловеч са напуснали над 20 000 жители, предимно в младежка или активна възраст. Причината е преди всичко в срива на общинската икономика.

По статистически данни за периода 1991-2012 г. броят на заетите в Ловешка община е намалял повече от два пъти – с над 15 000, в т.ч. в промишленото производство от 10 996 на 5327. Намалял е броят на работните места в земеделието и другите отрасли с два и повече пъти. Изключение прави сферата на търговията и услугите. Защо се случи това?

Ще припомня, че през 1991-1992 г. се извърши чистка и промяна в мениджърския състав на ловешката икономика. На мястото на изградени стопански дейци, предимно технократи, бяха назначени случайни хора – бивши портиери, санитари и други подобни „професионалисти”. Не казвам нищо лошо за тези професии, но безусловно те не са най-добрата база за мениджърска квалификация. Като добавим и човешките увлечения на някои от тях, картината става още по-релефна. Разбира се, имаше и грамотни и интелигентни хора, които не бяха готови да поемат управлението в сложната обстановка, да удържат пазарните позиции и да съхранят производството.

Пет-шест години по-късно приватизацията довърши това, което беше останало. След приватизацията останаха „Елтос”, „Феникс–инверс”, „Бони оборот”, „Винал”, „Никром–Тръбна мебел”. Всички останали или изчезнаха, или намалиха продукцията си няколко пъти. Вместо да се утвърдят и развият нови технологии и производства, се рушат производствени халета…, за да не плащат собствениците данък сгради.

Резултатът – рязко свиване на производството, съответно на работните места. Броят на заетите в община Ловеч е намалял повече от два пъти в сравнение с 1991 г. – от 29 225 на 14 292 през 2012 г.

Най-големият производител на карни възли сви производството си над десет пъти. От над 2000 в това производство заетите останаха 200. В България продължават да се произвеждат карни възли, но ловешкият завод не е сред водещите. Подобно стои въпросът с велосипедите. В историята остана и детският и бебешкият трикотаж, с който бяха обличани поколения наши деца, и имаше добър пазар в цяла Източна Европа и някои стари членки на ЕС, а в „Нора” работеха над 1200 работници. Мога да продължа с тези тъжни илюстрации.

Ще отбележа, че тези процеси преминаха по различен начин в Троян, поради което негативните тенденции там не настъпиха на първия етап. Но приватизацията „разказа играта” и на троянската икономика.

В жертва на безумната аграрна политика, провеждана от ликвидационните съвети чрез старите реални граници, разрушаването на сградния фонд и ограбването на техниката, се превърнаха племенните стада, зеленчуковите градини, ягодовите, малиновите, сливовите и ябълковите плантации, и т.н. За сравнение от 13 040 през 1992 г. (сравнението с 1988 г. или 1989 г. е още по-неблагоприятно) днес говедата в Ловешка община са 3881, овцете от 48 763 сега са 12 567. Намалението е около четири пъти. Подобно е съотношението с другите домашни животни.

Пряка жертва на процесите в аграрния сектор в Ловеч бяха Заводът за детски млечни храни, с чието производство са огледани поколения българчета, завод „Велур”, „Мелта” и други. С катастрофалното намаление на поголовието на селскостопанските животни и на аграрните култури надоеното мляко и кожите за преработка, произведените плодове и зеленчуци намаляха до там, че тези предприятия на практика да се затворят.

Тоталното и безогледно отрицание на всичко отпреди 1989 г., особено унищожението на материалните активи, не беше в интерес на българското общество.

Не изпитвам никакво удоволствие от последната констатация.

Уважаеми господин Райнов,

Ще направя преглед на извършеното от нас за превръщането на Ловеч и общината в по-добро място за живеене, респективно с възможности за решаването на демографския проблем.

Продукт на нашата политика е развитието на техническата инфраструктура – газификацията на гр. Ловеч, депото за твърди битови отпадъци, градската пречиствателна станция за отпадни води, реконструкцията на водопровода и канализацията на Ловеч и част от селата, както и всички други проекти по Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма „Околна среда” и др.

Ние успяхме да привлечем търговските вериги „Билла”, „Пени маркет”, Лидл” и „Пикадили” и чрез тях с пазарни средства да регулираме цената на хляба и други стоки от първа необходимост. Ловеч определено вече не е най-скъпият град в България.

Осигурени са места в детските заведения на практика за 100 % от желаещите. Постоянна наша политика е да влагаме ежегодно значителни средства за развитие на материално-техническата база в образованието. Ще припомня, че вложихме почти 740 хил. лв. в разширението на Детска градина „Първи юни”. Много милиони бяха вложени в развитието на образователната инфраструктура по проектите за енергийна ефективност. Полагаме усилия образователната система да произвежда адекватен продукт на социално-икономическите потребности.

В рамките на правомощията ни подпомагаме развитието на здравеопазването и социалното дело. Ние нееднократно настояваме за повече права и отговорности на общината в МБАЛ – Ловеч. Известно е, че даваме определена сума – 100 лв, еднократно за всяко новородено дете в нашия град.

Не бих искал да изброявам всичко, защото, колкото и да са големи усилията ни, те не могат да решат докрай проблема.

Решението ще дойде със създаването на нови работни места. Ние като община съдействаме в рамките на законовите си възможности на потенциалните и реалните инвеститори. Активно подпомагахме и разчитаме на бъдещи резултати от проекта „Литекс Моторс”. Да припомним и подкрепата на общината за първия чуждестранен инвеститор в града – „Белсма Фърничър“, даваща в момента работа на 150 човека. Само преди месец общинският съвет подкрепи предложението ни за предоставяне на имот при благоприятни условия на „Месокомбинат – Ловеч“ за изграждане на нова мощност за 25 млн. евро и създаване на 300 нови работни места. Над 200 работни места са създадени в търговските вериги, инвестирали в Ловеч. През последните години община Ловеч е разкрила около 300 постоянни работни места по социални проекти и още толкова по програми за временна заетост. Давам си сметка, че тези работни места в крайно недостатъчна степен компенсират закритите в ловешката икономика през годините над 15 000.

Демографският проблем е национален и той може и трябва да бъде решаван с консенсусна национална политика. Ние решително възразихме на намерението на някои от управляващите европейските средства за регионално развитие да се концентрират в 6-7 града и то тези, които имат най-добро развитие, включително и демографско. Както разбирам, тази политика се преоценява и средства ще получат повече градове, включително и Ловеч.

Считам, че държавата без отлагане следва да разработи стратегия за демографското развитие на България, да се подложи тя на обществено обсъждане и десетилетия напред да се следва независимо от политическите пристрастия на едни или други управляващи. Подобен подход е прилаган в най-развитите страни по други техни проблеми и той от десетилетия дава положителен резултат. В тази стратегия следва да се увеличат отговорностите и ресурсите на местната власт за решаване на този въпрос.

На второ място, необходими са национални мегапроекти, които да дадат тласък за развитие на цели региони. Дунав мост – 2 вероятно е допринесъл за посочените от Вас данни за Видин. Такива проекти за нас са магистрала „Хемус”, язовир „Черни Осъм”, изграждането на втори коридор „Север-Юг” и други от такъв мащаб. Не мога да се въздържа от емоцията да осъдя за пореден път онези безумци, които на центъра на Ловеч преди 24 години събираха подписи срещу изграждането на язовира. Ако нашата визия е за свиване на Ловеч до 15-20 хиляди жители и практически заличаване на селата, този язовир не ни е нужен. Но ако искаме да използваме целия потенциал на района, да задържим и увеличаваме населението, той трябва безусловно да се строи. Защото язовирът е хиляди работни места в процеса на изграждане, той е производствена мощност, екобалансьор на поречието на р. Осъм и ще гарантира условия за съвременен бит и производство в Троян, Ловеч, Плевен и десетки населени места.

Уважаеми господин Райнов,

Знам, че не съм изчерпал темата. Бегло засегнах демографските фактори, непълно социално–икономическите и почти не анализирах психологическите и здравните аспекти. Но знам също, че демографският проблем на Ловеч и района не бива да се превръща в предизборна дъвка, а в грижа на всички, които живеем тук, още повече на тези, които имат отношение към управлението на региона. Разчитаме на зряло и конструктивно отношение по този жизнено важен въпрос и на отговорното отношение на държавата за намиране на успешно комплексно решение.

С уважение:

Минчо Казанджиев

кмет на община Ловеч