Община Ловеч разпространи информация по повод възникналия обществен интерес към скулптурата до Районния съд
По повод възникналия обществен интерес към произхода и значението на скулптурата до Районния съд, Община Ловеч разпространи следната информация.
В материалите на общинската сесия от 28 март 2019 г. имаше предложение за поставяне на информационна табела пред тази скулптура. Кметът Корнелия Маринова даде подробна информация за автора Кирил Найденов, а общинските съветници отхвърлиха предложението и приеха проблемът да се разглежда на следващата сесия.
Искането бе за поставяне на информационна табела до известната скулптура между Бароковите къщи и съда, която е дело на Кирил Найденов .
Имаме рядката възможност да чуем как самият автор Кирил Найденов приживе е дал свое обяснение. Цитатите са от неговата статия „Кой и защо унищожава творбите ми?“, публикувана през ноември 1992 г. във в. „Стремление“ – Ловеч. Ето цитат:
„Идеята на творбата ми: Кълбото като символ на завършеността и целостта на света, на единството между душата и тялото. Разрязана и композирана от мен по този начин, с монтирането на кристални призми (които би трябвало да светят), тази морена от цял камък показва кристалната същност на човека. В тази груба форма аз намирам крехкия и чист дух, който се възвисява към Бога.“
Толкова е казал авторът, който не е дал название на творбата си. Това не ограничава по никакъв начин останалите тълкувания, което е богатството на всяко изкуство. Всеки вижда толкова, колкото знае и може. Извън пълномощията и задълженията на общината е да обяснява значението на една творба, още повече на абстрактното изкуство.
От същата статия научаваме още, че композицията е по проект, участвал в Международен конкурс в Барселона през 1983 г. Получил е първа награда измежду 501 проекта от 17 държави. Наградата е връчена от президента на Каталуния, а председател на журито е световният скулптор Джакомо Манцу. Заради тази награда обаче комунистическата Държавна сигурност в България му отнема паспорта и авторът не може повече да работи в Париж.
В Ловеч Кирил Найденов е направил още две скулптури, като те са разрушени.
Първата е направена през 1976 г. в Дома за политпросвета (днес сградата на съда). Тя е премахната веднага, защото била „абстрактна глупост“ според комунистическите естети.
Втората се наричала „Корени“, била е поставена на Алеята на космонавтите. Тя представлявала символа на вечната връзка на човека със Земята. Тази творба също е разрушена след вандалска проява.
Биография на Кирил Найденов (1945 – 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни, община Ловеч. Завършил е скулптура във ВТУ през 1972. От 1973 до 1979 г. живее и работи в град Пазарджик. През този период създава около 20 творби, свързани с градското пространство на градовете Пазарджик, Бургас, Костенец, Ловеч, Оборище, Пещера и други селища. Тогава участва и в почти всички годишни национални изложби. През 1979 – 1980 г. работи като ръководител на Международния симпозиум по скулптура в гр. Бургас.
От 1981 до 1983 г. работи в Париж. Член е на салона “Големи и млади днес” в “Гран Пале”. През 1983 печели I-ва награда на Международния конкурс за паметник на основателя на Република Каталуния Франсиск Масия. От 1985 г. Кирил Найденов живее в гр. Пловдив. През 1988 г. печели I-ва награда за благоустройствено решение на централната зона на гр. Поморие. Тогава създава и композицията от камък и стъкло в центъра на гр. Ловеч. През 1993 г. пред католическия храм “ Св. Людвиг” в Пловдив прави първата скулптура на Иисус в България – “Възнесение”.
През 1994 създава композицията “Птица” – метал в центъра на гр. Прилеп, Македония. С композицията “Триединство” – 1993 г. той се нарежда между 30-те класирали се в Международното биенале на скулптурата в Тоямура, Япония. Същата година проектът за колона – символ на Израел е одобрен от кметството в Ерусалим, но за съжаление е нереализиран. Творби на автора има в НХГ, градските галерии на Пазарджик, Ловеч, частни колекции в Берлин, Париж, Венеция, Барселона, Мадрид, Пловдив, Бургас, Пазарджик, Ловеч. Умира в Пловдив на 10 януари 2004 г., непосредствено след завършване на творбата му Филип Македонски.
