На заседание на Обществения съвет за превенция на корупцията обсъждаха новия Закон за обществените поръчки

В Областна администрация се проведе заседание на Областния обществен съвет за превенция и противодействие на корупцията. В него участваха народният представител Анна Александрова, член на комисиите по правни въпроси и за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и Петя Николова, държавен експерт в Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” на Агенцията за обществени поръчки.

Новият Закон за обществените поръчки бе сериозно дискутиран в различни форуми през последните месеци. Той е плод на мащабна законодателна реформа в тази област и влезе в сила на 15 април след дълго обществено обсъждане. Многото нови правила в ЗОП и Правилника за приложението му пораждат редица въпроси и са предизвикателство пред всички, които ще ги прилагат в практиката, каза при откриването на форума областният управител Ирина Митева, председател на обществения съвет и изнесе данни от доклад на Центъра за изследване на демокрацията.
Анна Александрова представи основните моменти от новоприетия ЗОП. По думите й основната причина за приемането на изцяло нов закон е задължението за транспониране в националното законодателство до 18.04.2016 г. на две нови директиви, приети от Европейския парламент през 2014 г. – Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС. Новите правила имат за цел да правят процедурите по-прозрачни, по-открити и по-облекчени откъм бюрокрация и срокове, подчерта тя, като акцентира на моменти от доклад на ЕК от началото на 2014 г., в който ясно е казано, че за предотвратяването, установяването и справянето с корупцията в областта на обществените поръчки е нужен по-проактивен предварителен контрол и засилен последващ контрол, основаващи се на оценка на риска. Решаващ елемент в подкрепа на прозрачността, включително при обществените поръчки, е реалният достъп до информация. На практика той е ограничен въпреки наличието на съответно законодателство. Няма независим механизъм за надзор, който да гарантира еднообразно и правилно прилагане на законодателството за достъпа до публична информация, се казва още в доклада на ЕК, цитиран от народния представител.
Александрова, която е работила по създаването на ЗОП, подчерта, че в новоприетия закон са определени функциите на специализирания орган, отговорен за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки – Агенцията по обществени поръчки, редът за провеждане на последващ контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и процедурата по обжалване, реализирана чрез Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
По думите й в новия ЗОП са застъпени принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Указано е, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
При подготовката на процедурата за възлагане на обществената поръчка възложителите ще могат да се възползват от възможността да проведат пазарни консултации с независими експерти или органи, или от участници на пазара при условие, че не водят до нарушаване на конкуренцията и на принципите на недискриминация и прозрачност. Законът позволява на лицата, предоставили на възложителя пазарните консултации, да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Възложителят трябва да предприеме действия, които да гарантират, че лицата, участвали в пазарните консултации и/или в подготовката на процедурата, нямат предимство пред останалите участници и кандидати. Законът определя, че обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като са посочени три критерия за възлагане – най-ниска цена; ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; оптимално съотношение качество – цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Предвидени са и случаите на изискване на писмена обосновка от участник, предложил необичайно благоприятна оферта. Такава писмена обосновка вече ще може да се изисква само по отношение на предложената цена или разходите, посочени в офертата.
Други предимства на новия ЗОП са свързани с това, че участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка, осигурени са максимални условия за публичност чрез Регистъра на обществените поръчки и индивидуалните профили на купувача на възложителите. Администрирането на процеса поетапно ще бъде електронизирано до степен, свеждаща субективната намеса до минимум. Това ще се осигури чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози, поясни още Анна Александрова.
В хода на дискусията бяха зададени много въпроси от участниците в заседанието, които получиха изчерпателен отговор и от народния представител, участвал в изготвянето на закона, и от експерта на Агенцията за обществени поръчки Петя Николова.