Ваня Радоева Иванова – учител в ПГИТУ
Михаела Руменова Михайлова – ученичка от 12 кл. в ГЧЕ „Екзарх Йосиф I”
Симеон Красимирова Подаяшки – ученик от 8 кл. в ПМГ
Поощрителна награда
Рая Станимирова Нейкова – ученичка в 8 кл. в ПМГ
Колективна поощрителна награда – Дневен център за възрастни с психични заболявания в Ловеч
Ваня Радоева Иванова
Най-трудно се пише за Левски. За него вече е казано – идол, кумир, най-чиста и свята личност, Българският Христос. За мене – в душата си го нося като част от семейството си – нещо много специално и лично. А 19 февруари го преживявам като Българския Разпети петък – скръбен и страшен.
Михаела Руменова Михайлова
Дяконът ще бъде в нас во веки,
дорде я има нашата страна
и него нека знае всеки
да му благодари във своята душа!
Поклон пред тебе, о, Велики,
поклон пред твоите дела,
единствена дума към тебе имам –
„Благодаря!”
Симеон Красимиров Подаяшки
Защо нося Васил Левски в сърцето си? Защото той е този, който се отказва от личния си живот в името на една чиста и свята република, защото той е против турското управление, но слага обикновените турци равни с българите, защото той казва на падналите духом хора, че е близко времето, когато българинът не ще бъде роб, а свободен . Само един истински, смел и мъдър българин би казал: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си”.
Рая Станимирова Нейкова
За мен Левски е светлина, воля и желание за свобода. Бих искала да бъде вдъхновение за мен – безотказно да се стремя да постигна целите си и в трудни моменти да не губя кураж, а да се справям с проблемите.