Ловчалии посрещат първия български княз Александър Батенберг само три дни след като той официално стъпва на престола

На 17 април 1879 г. Великото народно събрание в Търново избира за княз на България младия немски принц Александър Батенберг. На 4 май в Ливадия българска депутация от осем души, в чиито състав са Тодор Бурмов, Константин Стоилов, Драган Цанков и ловчалията д-р Васил Караконовски връчва на княза акта за неговото избиране. На 24 юни, на път от Цариград, Александър Батенберг пристига във Варна и стъпва на българска земя. Два дни по-късно той полага клетва в Търново пред Великото народно събрание и официално встъпва на престола.

През месец януари т.г. на търг във Виена Българската държава откупи ценни предмети, принадлежали на първия български княз, между които и три подноса, подарени му от жителите на Русе, Ловеч и Берковица. Подносът от Ловеч е с позлата и с изключително богата и майсторски изработена филигранна украса. В средата му е изписано посвещение, което гласи “В спомен на Александър I Български княз от ловчанските градски жители. 25 юни 1879 г. Ловеч”.

Любопитното в този надпис е датата 25 юни 1879 г., което ще рече, че този ден княз Александър вероятно е посетил Ловеч, където нашите съграждани го посрещат и в знак на почит и уважение му подаряват подноса. Най-логичното предположение е, че на път от Варна той минава през Русе и Ловеч, след което се отправя за Търново за да положи клетва на следващия ден пред Великото народно събрание.

В Държавен архив – Ловеч е запазена обява на Градския управителен съвет за посрещането на княза, която опровергава това предположение. Според нея князът е посетил Ловеч на 29 юни, тоест само три дни след като е положил клетва и официално е встъпил на престола. Обявата носи дата 27 юни 1879 г. и в нея се казва, че според телеграмата до окръжния началник на двадесет и девети в петък сутринта на връх Петровден през Ловеч ще премине Негова светлост Александър І Български княз. По този повод се приканват жителите на града да се приготвят подобаващо за благоприличното му посрещане и изпращане. Търговците да украсят дюкяните си с венци и знамена, учениците да са облечени празнично и да бъдат направлявани от своите учители, а улиците да са изметени най-чисто. Който не се съобрази с това нареждане ще бъде глобен 20 франка.

Преминаването на княза през Ловеч не е инцидентно нито е решение в последния момент. За него гражданите на Ловеч са знаели седмици преди това,  вероятно само датата е претърпяла промяна поради някакви обстоятелства. Това се потвърждава и от обявата за посрещането на княз Дондуков-Корсаков, който на път за Русия преминава през Ловеч на 12 юни 1879 г. В нея се дават точни указания колко големи и какви трябва да бъдат знамената, които търговците да закачат пред  дюкяните си, а също и че “…знамената ще послужат и за посрещането на нашия Български Княз Негова Светлост Александър І”.

Разходите на общинското управление по посрещането на княза надхвърлят сумата 3923 гроша, а приходите от продажбите този ден са 1218 гроша. В сметката са калкулирани разходи за 2 възглавнички, 6 стъклени чаши със столче, свещник, 1 фунт гвоздеи, 1 топ платно, 1 кат селски дрехи, за 2 жени готвачки и пристав и др, но не е вписан разход за поднос, което е странно предвид това, че е скъпо струваща вещ.

Остава предположението, че подносът е подарен на княза преди идването му в Ловеч. По всяка вероятност това е станало във Варна, тъй като при посрещането му присъстват и делегати от Ловеч, или по-скоро на следващия ден, когато князът пътува за Търново.

Всъщност датата няма толкова голямо значение. По-важното е, че запазвайки този дар княз Александър І е оценил високо жеста на почит и уважение на нашите съграждани, а днес в качеството си на музеен експонат подносът придобива и  стойност на културна и историческа ценност за България.

По време на краткото си управление княз Александър Батенберг посещава Ловеч още веднъж през 1881 г. 

Павлина Петрова, Държавен архив – Ловеч