Ловеч пази духовността: 35 читалища обединяват общностите и градят мостове между поколенията

През изминалата 2025 година Община Ловеч потвърди статута си на един от културните центрове в Северна България, разчитайки на неделимата си читалищна мрежа. Съгласно Закона за народните читалища и Програмата за тяхното развитие, 35-те читалища на територията на общината не само съхраниха българщината, но и се превърнаха в модерни информационни и социални центрове, особено в малките населени места.

Годишният доклад, изготвен на базата на отчети от всички председатели на народни читалища, рисува картина на устойчиво развитие, въпреки демографските предизвикателства. С 2801 читалищни членове, 77 субсидирани бройки и десетки фестивали, читалищата в община Ловеч доказват, че са „средище, в което цари културата и духовността, място, което обединява хората в името на доброто“.

Ресурси и финансиране: Стабилна основа за творчество

През 2025 г. държавната субсидия за читалищата в общината е разпределена при стандарт от 19 555 лв. на субсидирана бройка, като общият брой на субсидираните позиции е 77. Тези средства покриват както възнаграждения и осигуровки на персонала, така и текуща издръжка и дейности.

Община Ловеч обаче не разчита единствено на държавното финансиране. Чрез три основни механизма – Програмата за младежките дейности, Календара на културните събития и Общински фонд „Култура“ – бяха осигурени допълнителни средства за най-иновативните проекти.

Финансирани проекти през 2025 г.:

– От младежката програма: Проект за „Детски творчески лагер“ на НЧ „Зорница 2010 – Нено Щрегарски“ – 2 700 лв.

– От Общински фонд „Култура“ (общо 6 проекта за 16 769 лв.):

  – „Господарката на каменната гора“ (Ловчанско читалище „Наука 1870 г.) – 3 236 лв.

   – XIV Фестивал „Хоро под Стратеш“ (НЧ „Зорница 2010“) – 3 520 лв.

   – „Светлините на сцената“ – театрално изкуство за деца (НЧ „Изкуство-2022 г.“) – 1 593 лв.

    – II Фестивал „Бял мъж – миналото среща настоящето“ (НЧ „Хр. Ботев“, с. Горан) – 1 180 лв.

    – „Междуселски детски фолклорен обмен“ (НЧ „Пробуда 1926 г.“ – с. Йоглав) – 2 400 лв.

    – VIII Национален фестивал „Люлякова ръченица 2025“ (НЧ „Зорница 2010“) – 4 840 лв.

Освен това читалищата активно генерират собствени приходи от членски внос, наеми, дарения и такси за участие в школи и клубове.

Дигитализация и библиотеки: Книги, компютри и нови хоризонти

Една от основните функции на читалищата – библиотечната дейност – беше значително подсилена през 2025 г. В 30-те читалищни библиотеки с общ фонд от 185 900 тома бяха добавени 1095 нови книги (чрез закупуване и дарения).

Най-сериозният технологичен скок бележи спечелването на европейски проект BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове към народните читалища“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Благодарение на него 8 читалища в общината се сдобиха с напълно оборудвани дигитални клубове. Това са читалищата в селата: Йоглав, Умаревци, Дойренци, Слатина, Лисец, Горан, Радювене** и в кв. Гозница. Тези центрове предоставят безплатен достъп до интернет, компютърни услуги и обучение, превръщайки читалищата в съвременни информационно-образователни хъбове за хора от всички възрасти.

Художествена самодейност: 47 колектива и 6 школи

Любителското творчество остава сърцето на читалищната дейност. През 2025 г. в община Ловеч са функционирали 47 любителски колектива, 22 клуба и 6 школи. Картината е разнообразна – от фолклорни танцови състави до модерни балетни школи.

В град Ловеч се наблюдава силен приток на млади хора, особено в читалища като „Бяла Анаста – 2016“, където 11 формации обхващат деца от 3 до 18 години в области като народни танци, класически и модерен балет, бойни изкуства и художествена гимнастика.

В селата преобладават групите за изворен фолклор и стари градски песни, където активни са предимно хора в пенсионна възраст. Това е естествен отговор на демографската структура, но именно тези групи съхраняват автентичните местни обичаи.

Обобщена картина на участията на деца през 2025 г.:

– Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“ – 3 музикални групи със 122 деца, участвали в 4 фестивала.

– НЧ „Зорница 2010“ – 5 танцови групи с 86 деца, 6 фестивални участия.

– НЧ „Бяла Анаста-2016“ – 11 групи със 180 деца, 6 фестивала.

– 8 селски читалища*– 22 групи с 280 деца и 30 участия във фестивали и конкурси.

**Общо за годината: 586 деца са се занимавали редовно в читалищни формации, а 124 младежи са участвали индивидуално, като общият брой на участията във фестивали и конкурси надхвърля 46.

Калейдоскоп от събития: Фестивали, обичаи и награди

2025 година бе белязана от поредица мащабни фестивали и съхраняване на местни традиции:

– „Хоро под Стратеш“ (XIV издание) и „Люлякова ръченица“ (VIII издание) – двата флагмански фестивала на НЧ „Зорница 2010 – Нено Щрегарски“, които събират танцови и фолклорни състави от цялата страна.

– Национално фолклорно турне „От сърцето на България“ и „Ритъмът на България“– организирани от НЧ „Бяла Анаста“.

– „Празник на баклавата“ в с. Малиново – за тринадесета поредна година НЧ „Събуждане“ съхранява този сладък местен обичай.

– „Дойлада“ – традиционният обичай в с. Радювене, организиран от НЧ „Полк. Ст. Едрев“, който тази година включи и благотворителен концерт за Дома за възрастни хора в с. Сливек.

Много читалища завоюваха престижни отличия. Например самодейците от НЧ „Христо Ботев – 1930 г.“ в с. Славяни са се завърнали от национални състезания с множество грамоти, медали и дипломи. Певческата група „Тарамбера“ от с. Хлевене е гостувала на фестивали в Жълтеш, Априлци и Троян.

Заключение: Читалището – повече от институция

Докладът за 2025 г. категорично доказва, че читалищата в община Ловеч са успели да съчетаят мисията си на пазители на традициите с ролята си на модерни общностни центрове. Те са мястото, където възрастните намират смисъл и социални контакти, а децата – свободно време, изкуство и самочувствие.

Благодарение на целенасочената общинска политика, европейското финансиране за дигитализация и неуморния труд на 35-те председатели и хилядите самодейци, читалищната мрежа на Ловеч не само оцелява, но и просперира. Тя остава „първата и най-стара организирана структура на гражданското общество в България“, която успешно се превръща в привлекателно място за всички – от малкото дете до дядото с баклава.