Ловеч е седмият град, в който ще гостува пътуващата фотоизложба „Поправи Земята“

От 6 юли жителите и гостите на гр. Ловеч ще имат възможност да разгледат изложбата с фотографии на екологична тематика, организирана от HUMANA People to People България в партньорство с Школа „Дедал“ и подкрепена от Община Ловеч.

Официалното откриване ще се състои на 6 юли от 17:00 часа , а паната с фотографии ще бъдат разположени в зоната между сградата на Община Ловеч и Съдебната палата.

Изложбата е създадена след финала на Националния конкурс на компанията и е част от обществените инициативи на ХУМАНА България, насочени към повишаване на информираността за последиците от климатичните промени и необходимостта от опазването на природните ресурси. Фотоекспозицията включва 25 творби на професионалисти и любители от цялата страна. „Поправи Земята“ е призив за осъзнатост и действие – напомняне, че бъдещето на планетата зависи от ежедневните ни избори и от способността ни да възстановим баланса между човека и природата.

След Ловеч изложбата ще продължи да пътува в България. Следващите „спирки“ са Русе, Велико Търново, Пловдив и София.

Резюме на фотографиите, включени в Националната изложба „Поправи Земята“:

Националната изложба „Поправи Земята“ представя селекция от снимки, посветени на връзката между човека и природата и на най-острите екологични предизвикателства на нашето време. Участниците изследват последиците от свръхпотреблението, индустриалното развитие, климатичните промени и човешката безотговорност, като поставят въпроса за отговорността на човечеството към бъдещето на планетата.

В изложбата са включени две концептуални фотографии на Ивелина Берова, носител на първо място в конкурса на HUMANA People to People България, част от серията „Mother Earth“. Творбите разглеждат границата между удобството на съвременния живот и цената, която плаща природата – замърсяване, климатични промени и загуба на биологично разнообразие.

Темата за замърсяването е представена и чрез фотографията на Димитър Костов (на 56 г., София) – „Красавците и боклука“, заснета в Кения, където красиви ибиси са накацали върху купчина отпадъци – силен контраст между природната красота и негативните последици от човешката дейност.

Неговата втора фотография – „Безводие в страната на водата“ – показва пресъхналия язовир Студена и последствията от безотговорното използване на водните ресурси.

Недостигът на вода е централна тема и във фотографията на Йоана Маринова (на 32 г., с. Сладка вода) – „Разцъфтяване“, заснета на дъното на язовир Цонево, където човешка фигура се преплита с изсъхнало дърво – метафора за крехкия баланс между човека и природата.

Темата е допълнена от фотоцикъла „Противоречие“ на Славян Костов (на 51 г., Хасково), посветен на засушаването и неговото въздействие върху природата и поминъка.

Човешкият отпечатък върху земята е разгледан в проекта „Антропоцена“ на Ваньо Димитров (на 39 г., София) – концептуално-документална серия за човека като доминираща сила, променяща планетата. Втората му фотография изследва отново темата за човешкия отпечатък върху природата, а посланието му: “Човекът като продукт на собственото си време – опакован и с пазарна цена.”

Темата продължава във фотографията „Втора кожа“ на Свилена Костадинова (на 30 г., Велико Търново), която представя пластмасата като символ на епохата, в която изкуственото става водещо в ежедневието ни.

Темата за климатичните промени е представена от Атанас Кузманов (на 23 г., от Бургас). Неговите фотографии показват малък „снегник“ под отвесите на връх Кутело в Пирин – едно от последните устойчиви снежни петна, останали като свидетелство за отминали ледникови форми. Авторът напомня, че този природен феномен се свива всяка година и се превръща в тихо напомняне за крехкостта на планинските екосистеми и за видимите следи от климатичните промени.

Последиците от човешката дейност са представени и чрез фотографията на Атанас Атанасов (45 г., Варна) – кадър на потопената църква в язовир Жребчево. Снимката символизира изчезването на цели населени места, културна памет и духовни пространства.

Най-младият автор в тази селекция – Мария Недкова (16 г., София) – участва с фотографията „Разговор между руини и корени“. Кадърът показва как природата постепенно възвръща изоставени човешки пространства: листа и растителност превземат прага на разрушена сграда и създават визуален разказ за кръговрата, устойчивостта и способността на природата да възстановява живота дори върху бетон.

Самуил Младенов (на 22 г., София) показва горящи стърнища и пожарникар, борещ се с огън, предизвикан от изхвърлен фас. Младият фотограф участва и със снимка, в която е заснел доброволци, които почистват Смолянските езера – пример за активна грижа за природата и биоразнообразието.

Въздействието на климатичните промени върху хората е показано в „Селото на рибарите“ на Кристина Ангелова (на 35 г., с. Долнослав) – история за рибарско село в Южна Индия, засегнато от измирането на рибата.

Темата за възобновяемата енергия е разгледана във фотография на Мартин Бангишев (25 г., Севлиево) – „Слънцето в бетонен капан“, която поставя въпроса колко важно е да се инвестира много повече в зелена енергия по начин, който не е вреден за природата.

Биоразнообразието и грижата за животните присъстват в изложбата чрез фотографиите: „Духът на гората“ на Росен Пенев (33 г., Шумен) и „Спасение сред безсърдечността“ на Мирослава Дачева (29 г., Плевен) – история за спасена сърна след пътен инцидент.

Експозицията включва и силно лични послания – „Въздухът на вината“ на Георги Георгиев (46 г., Горна Оряховица), в която деца живеят в свят, където природата е „опакована“, както и фотографията на Мариела Божинова (27 г., София), носеща надежда чрез символиката на житото и възпитанието на децата в грижа към земята и традициите.

ХУМАНА България – част от глобална мрежа

ХУМАНА България е асоцииран член на международната организация HUMANA People to People – глобална мрежа от независими организации за развитие и социални предприятия, работещи в 49 държави. Всяка година програмите на мрежата достигат до 17,1 милиона души, а само през 2025 г. са инвестирани 111 милиона щатски долара в проекти за развитие в областта на образованието, здравеопазването, устойчивото земеделие, развитието на общностите и хуманитарната помощ. Над 200 международни донори се доверяват на HUMANA за успешното изпълнение на тези проекти.

Всяка година организациите, част от международната мрежа, събират около 140 000 тона дрехи, като повече от половината от тях получават нов живот чрез повторна употреба, вместо да бъдат изхвърлени. Благодарение на този устойчив модел средно 23% от разходите за глобалните проекти се финансират чрез дейността по събиране и продажба на дрехи втора употреба. Така една икономическа дейност има едновременно позитивен екологичен отпечатък (спестява ресурси, инструмент за ограничаване на климатичните промени) и социално въздействие (подпомага общности в нужда, осигурява трудова заетост).

Приносът на HUMANA България в цифри

ХУМАНА България е част и от клъстер в Централна и Източна Европа, който обединява България, Румъния, Словакия и Чехия. За периода 2023–2026 г. държавите от клъстера са осигурили 2 милиона евро за подпомагане на образователни инициативи на HUMANA People to People, включително подготовка на учители в Малави, Мозамбик и Намибия и подкрепа за отличаването на вдъхновяващи преподаватели в рамките на инициативата African Union – NEPAD Continental Teachers Award.

Днес HUMANA България управлява 45 магазина в 21 населени места, осигурява над 500 работни места. В Сортировъчния център във Варна се обработват над 12 000 тона текстил годишно. Само през 2025 г. през него са преминали 12 364 811 килограма текстил. Между 65 и 70% от продукцията е предназначена за повторна употреба, 20-25% се насочват към рециклиране, а останалите 5-10% се използват за производство на енергия, следвайки принципите на йерархията при управлението на отпадъците.

Устойчивост с реален обществен ефект

Освен чрез своята основна дейност, ХУМАНА България реализира и редица социални, образователни и екологични инициативи. Сред тях е проектът за устойчиво градско земеделие „3C“ (съкращение на „култивиране на климата и общностите“), който вече седма години обучава жители на Варна в екологично земеделие. Всяка година в градската градина на HUMANA доброволците произвеждат около 2200 килограма зеленчуци за собствено потребление. До момента в програмата са обучени 80 души, а настоящата група включва 35 участници. Компанията развива и проекта RePair, който насърчава ремонта на дрехи и обувки чрез изграждане на мрежа от квалифицирани специалисти и популяризиране на техните услуги. Наред с това HUMANA България организира Академия за устойчивост чрез повторна употреба, национални екологични конкурси, изложби, участва във фестивали, кръгли маси и образователни инициативи в училища и университети, насърчавайки отговорното потребление и повторната употреба