Доброволецът Никита Великов е един от тримата младежи, които откликнаха на призива и дойдоха да помагат като стажанти в МБАЛ „Проф. Параскев Стоянов“ в Ловеч. Общината им осигурява нощувки и прехрана.
От Община Ловеч се вързаха с Никита по повод практиката на общината да издирва добрите примери. Никита се определя като бесарабски българин от Украйна, сега е в пети курс в Медицинския университет в Плевен. Следва кратко блиц-интервю с него:
Кое Ви мотивира да изберете доброволчеството в ловешката болница?
Преди всичко огромното ми желание да свърши по-бързо тази гадост (заразата Ковид 19 – бел. ред.) и да се върнем към нормалния начин на живот. Сега няма лекции, няма кафенета, няма нищо. Ние нямаме нормален студентски живот.
Трудно ли е да правиш добро в днешно време?
Считам, че добротата е нормално качество при хората. Но сега живеем такъв живот, че някои забравят какво е да си добър.
Защо избра точно в Ловеч?
Защото е най-близо до Плевен, имам добра комуникация и е приятен град.
Какво цениш най-много в работата на доброволец?
Радвам се и ценя онези моменти, когато виждам болните да си заминават вкъщи здрави и щастливи, с добри показатели и да започват нормален социален живот.
Какво може да се подобри сега при доброволчеството?
Много неща, но щом има доброволци в болницата, значи нещата не са толкова зле. Но виж сега – част от персонала също се разболява и има недостиг на медици. Това е главният проблем, това трябва да се промени.
Срещаш ли хора с негативни реакции по повод доброволната работа?
Не съм срещал досега такива хора и не вярвам да има.
Вие сте трима доброволци – ти, Иван и Станчо, но единият от вас е болен и ще се върне след 19 декември. Нали така?
Да, Станчо Димитров си идва на 19 и на 20 декември е на работа. Но той не е болен, добре е със здравето, само е в карантина.
Какво си пожелавате за Коледа и Нова година?
Каквото казах в началото – да свършва по-бързо заразата.