Изграждането на автомагистрала „Хемус”, язовир „Черни Осъм” и тунела Троян – Кърнаре. Това са основните проблеми на Ловешка област, формулирани днес в Деня на диалога от представители на общините и депутатите от региона. На срещата присъстваха петимата народни представители – д-р Анатолий Йорданов, д-р Станка Шайлекова, Димитър Горов, Кирил Гумнеров и Христофор Ачков, кметовете на общини и председатели на общински съвети, общински съветници. Тя бе водена от кмета на Ловеч Минчо Казанджиев. Присъстваше и областният управител Ваня Събчева.
Денят на диалога между законодателната и местната власт се провежда днес едновременно във всички общини областни центрове и е организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Темата е „Подобряване на средата за развитие на общините през 2013 г.”.
Ако посочените като приоритетни обекти в Ловешка област не се изградят и не се създаде необходимата техническа инфраструктура, която да е предпоставка и за инвестиционен интерес, регионът ни е пред реалната опасност от затихване, предупреди Казанджиев. Това ще се случи, ако останем в пълна изолация от всякакви транспортни коридори, присъедини се и кметът на Троян Донка Михайлова. И двамата предложиха да се активизират всички усилия – на общините, на депутатите и на държавата, за да се изградят тези съоръжения, нещо, с което всички присъстващи се съгласиха. Областният управител Събчева съобщи, че тези дни предстои работна среща с колегата й от Пловдив, на която да се обсъди изграждането на тунела Троян – Кърнаре. Д-р Анатолий Йорданов обяви, че вече е сформирана работна група, в която освен представители на Ловешка област е включен и кметът на Плевен, и се работи по въпроса за язовир „Черни Осъм”. След като правителството оповести проекта си за изграждане на няколко язовира в България, ние трябва да направим така, че единият от тях да бъде „Черни Осъм”, призова Казанджиев. Така ще се реши проблемът с водоснабдяването на три общини – Троян, Ловеч и Плевен и на всички села по поречието на река Осъм.
Кметовете обсъдиха и проекта на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която предстои да бъде обсъждана в Народното събрание, и проекта за изменение на Закона за водите, който ще се гледа на второ четене в парламентарната комисия по регионално развитие . Според Донка Михайлова община Троян ще бъде най-потърпевша от закона в частта оператори. Със структурирането на 28 оператори на обособени единици общината ще загуби собствеността си върху ВиК-дружеството, водата ще поскъпне с 30 ст., ще се загуби шансът за вливане на 600-700 хил. лв в мрежата, ще загубим качеството на водата, изрази притесненията си тя. И поиска държавата да въведе критерии, въз основа на които да се избират операторите, при това при доказана ефективност. „Защото е неразумно решение да се ликвидират читавите, работещи общински дружества” – обяви Михайлова. Начинът, по който е структурирана собствеността във ВиК-дружествата, е основният проблем, каза депутатът Димитър Горов. Управлението е на държавата, а заинтересоваността – у общините, и това трябва да е водещо според него в закона. Сбъркана е философията на Закона за водите, заяви общинският съветник от Ловеч Милко Недялков. Тя задълбочава проблемите с окрупняването на ВиК-дружествата като оператори – нито са на водосборен район, нито на общност, каквито са общините. Всички предложения ще бъдат предадени в комисията по регионално развитие на Народното събрание, пое ангажимент народният представител д-р Станка Шайлекова. В крайна сметка участниците в Деня на диалога се обединиха около това да не се преминава към административно окрупняване на ВиК-операторите, а да се въведат стандарти или критерии за лицензиране на операторите, за да функционират единствено ефективните оператори, без значение от тяхната собственост и териториален обхват. Представителите на общините предлагат още да се запазят и подобрят досегашните критерии за разграничаване на публичната държавна и общинска собственост, тоест всички системи с общинско предназначение да са публична общинска собственост. Те настояват да се намери решение операторите, респективно техните собственици (държавата или общините), да осигурят средства за съфинансирането на водни проекти по ОПОС в частта за бъдещите приходи, а самите бенефициенти да поемат останалото съфинансиране, както и необходимите, но недопустими за европейско финансиране разходи.
Това всъщност е и официалното становище на НСОРБ, подкрепено днес от общините от Ловешка област. Решението бе взето по време на обсъждане на точката от дневния ред на Деня на диалога, касаеща предстоящите промени във водния сектор.
Да внесат предложенията на общините и по отношение на промените в законодателството за местните финанси в бюджетната комисия на Народното събрание и да ги отстояват, се ангажира от името на депутатите пак д-р Шайлекова. Общините предложиха промяна в Закона за местните данъци и такси, в Закона за общинския бюджет и в Гражданско-процесуалния кодекс. Обсъдиха и очакванията си по макрорамката на бюджета за следващата година и споделиха, че вследствие на икономическата криза общините са загубили милиони от собствени приходи и трансфери, довело до трайни дисбаланси във финансираните от тях услуги. Днес те настояха държавата да си изпълни законовия ангажимент да финансира на 100 % реалните разходи за делегираните на общините дейности, да бъде обезпечено зимното поддържане и снегопочистване, по предложение на Донка Михайлова в бюджета за следващата година да бъде посочено число, което да изразява намерението за споделяне на финансовите корекции между държавния бюджет и общинските бюджети, да се извади фонд ФЛАГ от зависимостта на Закона за общинския дълг (кметът на Летница д-р Красимир Джонев), за да не се превърне в недостъпен за малките общини. Участниците в Деня на диалога в Ловеч подкрепиха предложението на НСОРБ през 2013 г. целевата субсидия за капиталови разходи да бъде 70 млн. лв, за ремонт и поддръжка на пътищата – 86 млн. лв, и за зимно поддържане и снегопочистване – 21 млн. лв, като капиталовите разходи се обвържат с финансовите резултати на общините.
Денят на диалога е традиционна проява на НСОРБ и намира положителен отзвук не само в страната, но е и откроен като добра практика на европейско ниво. НСОРБ от началото на мандата на новия управителен съвет е дало своя принос със становища по 20 проекта на нормативни актове, 40 на сто от предложенията са отразени. Общински пресцентър