За проблем с настаняването на 18-годишно момче алармираха от Сдружението на сираците

18-годишно момче, настанено в дома за деца, лишени от родителски грижи в село Тотлебен, е на път да остане без покрив над главата си, след като заповедта за настаняване е изтекла с навършване на пълнолетието му и не е удължена. Институцията е пред закриване, но младежът иска да остане там, докато завърши училище догодина или поне до края на тази учебна година. Единадесетокласникът не желае да бъде представен с името си, но се съгласява да разкаже историята си, за да не се повтаря случилото се. Майка му е починала преди години, с баща си не поддържа контакт от 11 години. На 18-тия си рожден ден научил, че на следващия ден трябва да напусне дома, в който живее от 7-годишна възраст. ”Баш на рождения ми ден, за подарък. Попитах защо, казаха ми: „Защото вече си навършил 18 години”, разказва младежът за преживения шок. От плевенската дирекция за социално подпомагане поясниха, че заповедта за настаняването му е до навършване на пълнолетие. Според социалните работници с младежа са водени многократно разговори за настаняване в социална услуга от резидентен тип, но той отказвал. Имало и възможност да се върне при баща си, който декларирал писмено, че ще го приеме. Младежът обаче е настанен в дома преди 11 години точно заради агресия от страна на бащата. Поради предстоящото закриване на дома няма правно основание 18-годишното момче да получи нова заповед за настаняване. „Не е определено до кога ще работи домът. С кмета на Община Пордим сме говорили много пъти, че ще функционира, докато се изведе и последното дете от дома”, заяви директорката Димитрина Иванова. Сега обитателите са общо шестима, но за тях няма места в ЦНСТ-та. Председателят на Националното сдружение на сираците Слави Михайлов, самият той отраснал по домове, споделя, че е изпаднал в същата ситуация преди години. „През 99-та година по същия начин усетих това, което и той в момента изпитва. Два дена съм висял по улиците, да се моля на институциите, след това ме върнаха. И не мога да си представя, че от 99-та година досега отношението на социалните служби към тези деца не се е променило. Ако не се бях намесил, момчето от следващия ден го виждам вече да е скитащ, просещ по улиците, без абсолютно никакъв шанс да завърши образованието си”, отсича Михайлов. Засега пълнолетният обитател на дома в Тотлебен продължава да живее там и да учи в съседен град. Неясно докога и къде ще живее занапред. Надеждата му е, че няма да остане без покрив над главата си, докато завърши училище и вземе живота си в свои ръце.