Позиция на полковник-инженер от запаса Петър Мотков
“Алтернативата е много,емного полезна дума за тези, които пишат статии. За тях изобщо от две възможности съществува само една. Третата възможност е тази, която се случва и която те не са предсказали” – П. Данинос.
Разтревожен съм от развитието на международната обстановка в Европа и нейното отражение върху балканските страни и в частност за сигурността на нашата страна, в условията на нарастващата нестабилност на страните от Европейския съюз. Разтревожен съм именно от третата възможност на алтернативата пред предизвикателствата за сигурността на нашата страна в условията на съвременното състояние и развитие на международните отношения в света през второто десетилетие на 21 век.
Напоследък все по-малко и все по-рядко журналистите спират вниманието си на този проблем. Може би това е така, защото се въздържат да не би да ни кажат, че знаят повече, отколкото ние читателите знаем по въпросите за сигурността като цяло и за сигурността на нашата България в частност. Поради което в техните статии читателят не може да намери балон за издигане, но и парашут за приземяване на истината по този въпрос. Ето защо колкото и пъти да ги прочетеш не можеш да разбереш в какво се изразява сигурността на балканските страни и в частност на България не в далечното минало, и в последните години на 20-ти век, а днес след първото десетилетия на новия век.
Какви са стожерите на нашата национална сигурност във вътрешен и международен аспект? Във вътрешен аспект състоянието на икономиката не може да осигури необходимите условия за гарантиране сигурността на нашата държава. Тя е следствие на разграбването на националното богатство в периода на посткомунизма. Нима наистина този процес е завършил! Има различни твърдения, например че още не сме стигнали до дъното на разрухата!? Анализът на количественото и качественото състояние на нашите въоръжени сили показва, че те са далече под необходимите изисквания за осигуряване на националната ни сигурност – като човешки фактор, въоръжение и характеристика на понятието военен потенциал. Поради тези причини публично се избягват официални изявления от страна на управляващите относно техните реални действия за повишаване отбранителната способност на страната… Мисля си дали имаме кадърни официални и неформални институции, които грамотно и отговорно работят по този казус!?
Публична тайна е, че сигурността на нашата страна има два стожера – Европейския съюз и НАТО. Ние като държава имаме ли реална стратегия за националната сигурност! Следователно упорито се натрапва твърдението, че сигурност ни зависи от ЕС и НАТО. Светът е убеден, че след разпадането на Социалистическата система НАТО е ненужна военна организация, която практически обслужва интересите на САЩ. Състоянието на ЕС се изразява с диагнозата на тежко болен човек. Очевидно внимателният анализ на събитията в Португалия, Испания и Гърция, показва че това са сериозни симптоми на разпадането на Еврозоната, а в по-късен етап и на ЕС. Вероятно ще се създадат два центъра Север – Германия, Великобритания и Холадния и ЮГ – Поргугалия, Испания и Гърция.
Какво очаква България? САЩ нямат особена подкрепа от развитите европейски страни и се ползват с такава от източноевропейските страни – бивши страни от т.нар. Социалистическа система. Вижте как се уреждат отношенията на Румъния със САЩ. Какво става в Русия? Страна, която се счита за велика сила на базата на притежание на газ и силен военен потенциал. Къде е нейното индустриално развитие! Защо Путин още с встъпването си в длъжност постави въпроса за противоракетната отбрана? Как ще се развиват отношенията между Русия и САЩ от една страна и с ЕС от друга. Обстановката в Гърция върви към банкрут на държавата, гърците вероятно ще достигнат в скоро време нашето равнище и след това ще просперират, което не можем да направим ние!? У нас ще се завърнат около 25 000 души работещи за сега в Гърция, а на по-късен етап и от другите европейски страни. Какво ще правят те в България – ще се усложнява вътрешнополитическата обстановка у нас. В нашата икономика господстват чуждите капитали! Уж сме суверенна държава!?.
В Турция се засилват процесите на ислямизация и ако ние останем без подкрепата на ЕС и НАТО, какво ще стане с България. Вариантите са два – подкрепа от САЩ и Русия? Ами като се стремим да седим на два стола няма ли да се озовем на земята. Неясни отношения с Русия, половинчато изградени отношения със САЩ! Отношенията ни с Турция се изграждат на базата на лични отношения на нашите министър-председатели и не прецезират междудържавните ни отношения.
Политическите партии у нас се борят кой да води бащината дружина! Престъпност, битова и организирана, правосъдието е купено от богаташите, престъпниците бяга в чужбина, а магистратите се оправдават, че имало вратички з закона! Ами защо няма вратички за “кокошкарите”, които скоропостижно биват осъдени? – ами защото нямат пари да си купят правосъдие… И тъй стигаме до въпросите на патриотизма, който само с един поглед върху нашата история ни показва неговото огромно значение за моралния потенциал на България. Какво е обяснението на младежкото разбиране за отечеството и държавата – “Аз обичам България, но не обичам нашата държава”. Наложително е да се даде официално становище на нашите учени за философското разминаване в основите на понятието патриотизъм, на готовността да се защитава отечеството днес. Днес, когато непрекъснато се говори за Европейския дом, в който все още не ни допускат (не само холандските управляващи) и в който цари безпорядък в смисъла на припознат национализъм, трябвали сериозно и отговорно да защитаваме принципите на нашата национална сигурност или да си мълчим, когато например вчерашните и днешните управници на Македония безапелационно се стремят да ограбят нашата история?
Вътрешнополитическата обстановка, колкото и да е сложна е пределно ясна – липсва ни държавност. Питам се какво ще правим, ако двата кьопави коня НАТО и ЕС се препънат и ислямистите от Турция тръгнат да си поят коня на Дунава?
Не можем да си мълчим, ние ветераните от запаса, защото сме служили на България и сме засукали патриотизма още с майчиното си мляко и поради тази причина аз изразявам болката си, докато още не е станало късно.
Националната сигурност има много и най-различни аспекти, и компоненти без чието реално съществуване, тя остава едно извинете за израза празно понятие. Очевидно съвременното й състояние е незадоволително и трябват реални усилия за нейното подобряване, както в теоретически аспект и съобразно нашите съюзнически задължения в европейските и междудържавните институции и в същото време да се подхожда към всички международни проблеми в съответствие с националните интереси на нашата страна.
Крайно належащо е да се прави, ежедневно да се прави, нещо не за разделяне на обществеността, а точно обратното за консолидиране на общественото мнение по въпросите на националната сигурност.
ПЕТЪР МОТКОВ