Д-р Мадлена Бояджиева, областен управител на област Ловеч: Област Ловеч вече в програма за преодоляване на икономическата изостаналост
Актуално интервю за Зетра
– Д-р Бояджиева, отдавна изминаха 100-те дни от встъпването Ви в длъжност. За това време успяхте да направите така, че повече хора да Ви забележат. Какво се случва в институцията Областна администрация през вашия поглед?
– Това време бе динамично, очертава се да бъде такова и през цялата година. Периодът на адаптация отмина, вече взаимно се познаваме – политическият кабинет е наясно с възможностите на експертния състав, той пък от своя страна вече знае ние как работим. Не държа хората да забелязват мен лично, а работата на цялата администрация на Областен управител. За този период от близо 4 месеца по мое нареждане са проверени и са под непрекъснат контрол всички язовири в предаварийно състояние, всички складове за пестициди, проведено е заседание при нас на Регионалния съвет за развитие на Северозападния регион, проведе се такова и в Монтана, което взе важно решение именно за област Ловеч, проведе се общо събрание на Асоциацията по ВиК, която одобри бюджета за 2015г., стартира нов проект на администрацията по ОП „Административен капацитет”, ежедневните текущи задачи се изпълняват, провеждат се приемните с граждани. Моят работен ден не приключва в 17.30 ч., както някои си мислят. Но с това бях наясно още в самото начало – няма как да си част от правителство на Бойко Борисов и да не си 7 дни в седмицата 24 часа непрекъснато на линия. Така очаквам да работи и целият екип, когато се налага.
– В последните месеци често чувахме, че областите Ловеч и Плевен са извадени от Северозападния район, което пък ни лишавало, както разбираме, от целенасочени мерки за подобряване на положението. Каква е истината?
– Област Ловеч е включена в Северозападния район за планиране през 2008 г. Знаем, че той е най-бедният в ЕС. Не сме щастливи от този факт, но това деление на страната не е според икономическото състояние на областите. И не се променя според това.
В началото на 2015 г. се създаде Съветът за регионално развитие към регионалното министерство, ръководен от зам.-министър Иван Аспарухов. Областите Ловеч и Плевен не бяха включени в „Програма за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България”, което даде основание на някой местни политици да се упражняват по темата. Междувременно ние със зам.-министър Николай Нанков и народния представител Корнелия Маринова обсъдихме детайлно този въпрос и аз поставих ясно и категорично въпроса там, където му е мястото – на заседанието на Регионалния съвет за развитие на Северозападен район, което се проведе на 31 март в Монтана. В изказването си на този форум цитирах само няколко числа, които показват по категоричен начин, че област Ловеч се нуждае от специално внимание заедно с други области в страната. Според комплексната оценка в изследване на ИПИ от края на 2014 г. област Ловеч е в категорията „Много лошо социално-икономическо състояние“, заедно с областите Разград, Силистра, Монтана и Търговище. По средногодишен темп на нарастване на доходите за периода 2004 – 2013 г. при темп в столицата 12,79 % и среден за страната от 8,5 %, за област Ловеч стойността на този показател е едва 2,90 % на година и това е най-ниската стойност в страната. Именно тези данни красноречиво говорят за темповете на развитие на областта през последните години и показват необходимост от предприемане на спешни мерки за целенасочена подкрепа. И поисках да получа категоричен отговор.
Позицията ми бе подкрепена както от областните управители на другите области от Северозападна България, с които работим отлично, така и от зам.-министър Аспарухов, който вече направи изявление – областите Ловеч и Плевен се включват в „Програмата за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България”.
Защо е важно това? Защото това носи допълнителна тежест на проектите на нашите общини при кандидатстване по различните оперативни програми.
– Какви са Вашите очаквания за развитието на областта през програмния период 2014 – 2020 г.?
– Да бъдем откровени. Инвеститорите отиват там, където има изградена инфраструктура. Така че добрите новини около изграждането на АМ „Хемус”, която е наистина приоритет за нашето правителство, са лъч надежда, че ще има предпоставка за съживяване на икономиката, а от там и основание хората, напуснали този край, да се завърнат. Имаме прекрасната природа на Троян, Априлци, Тетевен, имаме Крушунските водопади, имаме чудесни кътчета в Луковитско, имаме богато културно-историческо наследство, но нямаме развит туризъм. Не сме се научили да се рекламираме и да привличаме туристи. Едва в последните години с европейски средства се правят първи стъпки по различни проекти. Хубаво е, че правителството върна доверието на ЕС и България отново може да разчита на еврофондовете.
Какви очаквания може да имаме, освен с много работа да привличаме европейски средства, за да променим икономическите показатели за областта. За периода до 2020 очаквам общините да създават проекти, които реално да подобрят живота на хората, а не просто да се отчита активност. Очаквам да сме се научили вече и през този период да усвояваме парите така, че да не се налага да ги връщаме.
– От първите дни се изправихте пред проблем, неразрешен повече от 20 години – съхранението на негодни препарати за растителна защита. Вижда ли се трайно решение?
– Да, вижда се трайно решение. Въпросът наистина дълги години е неглижиран. Запознах се с дългата преписка по него, изслушах всички страни – и общините, и нашите експерти, и граждани, проведохме няколко работни срещи по темата. Общините изтъкваха своите доводи – какво са се опитвали да правят, каква била собствеността на тези складове, защо не можели да отделят средства за тях и т. н. Бях категорична – по-добре да даваме обяснения защо са похарчени средства за обезопасяването на тези опасни вещества, ако това е някакво нарушение, вместо да даваме обяснения пред обществото защо сме допуснали катастрофа. С моя заповед бе назначена междуведомствена комисия, която на място видя в какво състояние са обектите, където се съхраняват излезлите от употреба опасни препарати. И стана ясно, че там където е имало отговорно местно управление, е намерено и приемливо решение – тоест тези складове са обезопасени, някъде препаратите за дори зазидани, наблюдават се и е ограничен достъпът до тях. Там, където проблемът е неглижиран, картината не е такава – препаратите са изоставени, помещенията са разрушени, няма ограничение за достъпа. И това продължава през годините.
Това, което виждам като трайно решение на въпроса, дойде преди около три месеца от нашето правителство. Подписа се споразумението по Българо-швейцарска програма, която е за 23 445 998 швейцарски франка. Целта й е да осигури екосъобразно обезвреждане на 100% от негодните за употреба пестициди в цялата страна.
Провела съм разговор с министър Ивелина Василева и имам уверението, че поетапно започва ликвидирането на тези язви и до 2019 г., когато трябва да приключи този проект, тези складове ще бъдат изчистени в цялата страна, като ще се започне от най-големите. Така че ние за пореден път изискахме от общините да предприемат мерки за обезопасяването им докато започне окончателното ликвидиране и очаквам да го направят. Най-належащо е да реагира община Ловеч, тъй като на нейна територия има най-много складове и те са в най-тежко състояние. Още един щрих за отношението на общините към проблема – на последната работна среща кметовете не дойдоха /с изключение на Угърчин/, а изпратиха свои служители. Проблемът е сериозен и изисква да се вземат решения, а в една община това прави кметът. Затова не приемам тази тема да се върти в публичното пространство само като търсене на отговорност от областния управител. Добре е и кметовете да понесат отговорност защо са изоставили този проблем във времето – не е имало средства за ликвидирането му, но поне за състоянието на складовете е можело да се погрижат, както и някои са направили това.
– При поемането на работата определихте като Ваш приоритет опазването на района от бедствия. Днес имате ли сигурност, че ще успеете?
– Това остава мой приоритет, още повече, че виждаме какво се случва в някои части на страната. Днес имам сигурност само в това, че всички институции в областта полагат усилия това, което зависи от нас, да е направено. Няма как да прогнозирам дали след дни няма да се изсипе и тук пороен продължителен дъжд, или пък снеготопенето няма да предизвика критично пълноводие. Но знам, че в областта язовирите в предаварийно състояние и критичните участъци на речните корита се наблюдават и се следи тяхното състояние. Наши експерти са извършили нееднократно проверки, дадени са предписания, това е най-редовната ни кореспонденция с местните власти. И тук също ще кажа – обществото трябва да знае, че отговорността за състоянието на речните корита в населените места е на местните власти и те трябва да се отнесат отговорно към това. Ако се случи нещо, не държавата ще бъде виновна, че в някое населено място растителността в речното корито не е почиствана от години. Нека не чакаме бедствие, за да пристигне на място целият кабинет начело с премиера и да реши проблемите. А ако цената за чакането е човешки животи?!
– Какви са основните проблеми в района и как могат да бъдат решени те?
– Липса на икономика и липса на квалифицирана работна ръка. Икономиката е унищожена, което пък е прогонило квалифицираните хора. На много места, където има производство, се внасят специалисти – такива случаи видях и в Летница, и в Ловеч, и в Троян, а сигурно и на други места ги има. Трябва да започнем отнякъде. Защо да не е с ясната визия какви общини искаме да имаме. Там, където ще развиваме туризъм – да си произведем кадрите за него, да предвидим средства за реклама, да си огледаме базите за настаняване и т. н. Там, където ще развиваме земеделие – да имаме професионалните паралелки, в които да се обучават хората за сектора. Ако искаме да имаме модерни производства – да обучим и осигурим кадри за тях, когато вече сме наясно с инвеститорите. Имаме добри и работещи примери. Тук е ролята и на бизнеса – да заяви намеренията си за инвестиции и да се включи в обучението на кадрите, които ще му трябват, а после да им даде и адекватни заплати и условия на труд, за да останат тук. Но това се говори от години и не се прави. Основният проблем е, че не можем да се отърсим от инерцията – работим на парче и без ясна, конкретна визия. Това няма да се промени само с писане на стратегии, голяма част от тях кухи клиширани документи на трудно разбираем език. Наблюдавам, че в обществото се изразходва много енергия да се критикува ей така на инат, ако я насочим в правилната посока, ще направим чудеса. Това може да стане обаче само, ако хората го поискат и ако работят за това, ако активно се включат в реализацията, а не да чакат някой да дойде отвън и да го наложи. Нужна е обща градивна енергия. Всички знаем в какво състояние е област Ловеч.
– Вече направихте една обиколка по общините за провеждане на приемни. Какви проблеми поставиха хората пред Вас?
– Проблемите, които гражданите поставиха, могат да бъдат разделени в две категории – лични и обществени. На личните няма да се спирам, само ще подчертая за пореден път, че хората не добре познават правомощията на областния управител. В желанието си да подобрят начина си на живот хората не знаят към кого да се обърнат и какво да направят. Често използват приемните, за да изповядат свои лични проблеми, които аз нямам правомощията да реша. Да, изслушвам ги, но това е единственото, с което мога да им бъда полезна – внимание, разбиране, човешка дума.
Другата категория са хора, които поставят обществено значими въпроси. Пример – жена в Луковит се оплака от фирма, която по нейните думи работи в сивия сектор. Сериозен проблем, но отказва да подаде официален сигнал, не иска да се споменава името й, не казва дори и името на фирмата. Как точно да се извърши проверката на подадения от нея сигнал тогава?!
Радващото бе, че дойдоха и хора, които знаят какво искат. С всички съм говорила ясно и открито, защото държа на това. Не съм отказала, напротив – каня в кабинета си всеки, който иска да сподели проблем и заедно да търсим решението му. Когато не може той да бъде разрешен административно, поне се опитвам човешки да помогна и да насоча към компетентната институция.
– Прави впечатление, че упражнявате засилен контрол по решенията на общинските съвети. Колко решения досега върнахте за ново обсъждане?
– Броят на решенията, които сме върнали, както разбирам, не е по-голям от предишни периоди. Това е основна част от задълженията и правомощията на областния управител – контролът по решенията на общинските съвети. Била съм председател на общинския съвет в Тетевен и знам колко е неприятно да ни се върне решение, но от друга страна това е необходимо, когато това решение е незаконосъобразно. Има общински съвети, които са прецизни в решенията си и други, които не са. И е така във всяко отношение – не само с решенията на общинските съвети.
– Вие използвате активно и ФБ. Има ли случай да ви търсят хора по един или друг въпрос там?
– Не ми остава време да съм толкова активна, колкото ми се иска. Но се радвам, че вече има хора, които на лични съобщения сигнализират за едно или друго. Изобщо радвам се на хора, които се интересуват какво се случва, защо е така, къде е причината, как може да се оправят нещата, дават предложения и т. н. Наскоро млада дама в коментар изрази позиция, че пътят от Ловеч през с. Изворче до Соколово не е почистен, имало локви и кални участъци. Имах друга информация, но изпратих екип на място да види фактическата обстановка. Пътят бе изчистен, а в този участък има повече от 7-8 отклонения към селскостопански имоти с черен път. Земята е мокра, кално е и е въпрос на отговорно поведение на тези, които ползват тези черни пътища да бъдат внимателни и да почистват калта, за да не се разнася по асфалта на основния път и да е предпоставка за ПТП. Бе поставен от тази жена и друг проблем – бяхме на място всички – и тя, и институциите, заедно търсихме решение. Има и такива случаи – канавките не били почистени – минавам и виждам обратното, свлачище в Ловеч – да, но е обезопасено.
Проблемите на региона няма да се решат във ФБ, но е добре да имаме и тази комуникация, стига тя да е наистина полезна, а и насочена точно към когото трябва. Има неща, които могат да се решат, има други, които изискват време и средства, каквито нямаме. Няма как обаче всички да се оплакваме от държавата, която – това все повече хора признават открито, прави всичко възможно за справяне с проблемите. Трудно е, проспани са години. Това е като да си болен, да отидеш на лекар, той да ти предпише лечение, а ти после хем да не го спазваш, хем да продължаваш да живееш нездравословно, но да упрекваш лекаря, че не те е излекувал.