Д-р Донка Минкова, прокурист на МБАЛ-Ловеч: Акцентираме върху обновяване на апаратурата в нашата болница

Д-р Минкова, в какво състояние ловешката болница посреща Деня на медицинския работник, 7 април?
Успяхме малко да стабилизираме финансовото състояние на болницата. От 22 октомври насам не сме увеличили просрочените задължения, които имаме. Напротив, успяхме, макар и малко, да ги стопим – от 3 382 000 лв., които бяха към края на октомври, в настоящия момент са 3 253 000 лв. 130 хил. лв. все пак мисля, че не е малко, като се има предвид, че мина най-тежкият период в годината, периодът, в който много средства се харчат за отопление на сградата. Това е едно много сериозно перо в бюджета на всяко едно лечебно заведение. Мисля, че ще продължим да вървим в тази посока и да излезем от това критично състояние, в което се намира нашата болница.
Смятате ли, че през последните години уважението и доверието към медицинските работници девалвира и, ако е така – защо?
Аз мисля, че не девалвира. Може би се опитва да се прокрадва в общественото мнение едно недоверие към нашето съсловие, но мисля, че то не е оправдано. Дава се голяма гласност на тежките, трудните неща, понякога на грешки, които се случват, които обаче при много от случаите се оказва, че не се касае за медицинска грешка. Може би субективният фактор е по-важен, но това не се отразява след това в публичното пространство. Самият факт, че все още има голям брой кандидати, които искат да следват медицина и балът е много висок означава, че все още нашата професия е много ценена и много уважавана.
По колко клинични пътеки ще работи тази година болницата?
Работим по 215 клинични пътеки, с една повече от миналата година. Това е една клинична пътека, която се работи в урологично отделение. Идеята ни е в бъдеще да акцентираме върху обновяване на апаратурата в нашата болница. Много отдавна не е закупувана нова апаратура. За 2015 г. сме кандидатствали за капиталови разходи в Министерството на здравеопазването и при отваряне на някоя от Оперативните програми, която би ни дала възможност да кандидатстваме за обновяване на апаратурата в отделенията, ние ще се възползваме. С болка и съжаление казвам, че единствената областна болница в България, която няма собствен скенер, това е ловешката болница. Мисля, че в тази насока има много какво да направим за цялостното обновяване на апаратурата в отделението по образна диагностика. Остаряла е апаратурата в „Урологично отделение”, от доста сериозно обновяване се нуждае апаратурата в „Хирургия”. Това са ключови отделения,в които е много важно не само, какви специалисти работят, а и с какво работят. Макар и с малкото средства, които можем да отделим за закупуване на някакъв апарат, успяхме да купим един малък апарат за хирургично отделение, с който работи проф. Никола Владов, когато дойде в Ловеч. През останалото време с апарата работят и ловешките хирурзи. На този етап е взет под наем с идеята да го изплатим и да остане в болницата. Подобрявайки апаратурната обезспеченост на лечебното заведение, в бъдеще ще можем да работим и по по-голям брой клинични пътеки.
Няколко от отделенията на болницата са основно реновирани. Предстои ли през тази година да се прави ремонт и на други?
Зависи от това, какви средства за капиталови разходи ще получим от Министерството на здравеопазването. Тази година трябва да довършим ремонта на детско отделение. То е почти на финалната права. Остава да се ремонтира една занималня. Надявам се това да бъде първото нещо, което ще направим. Кандидатстваме и за фибробронхоскоп и, ако ни бъдат отпуснати средства за него, да направим, ако не пълен, поне частичен ремонт на немо фтизиатричното отделение, тъй като през него преминават много голям брой пациенти, особено през зимата. Даже неколкократно ни се налага да увеличаваме броя на леглата, с които разполага отделението.
Какво си пожелавате и какво пожелавате на колегите си по повод 7 април?
Най-напред здраве. Ние даряваме здраве, така че нека да си го пожелаем и на нас. Да бъдат силни, позитивни, успешни във всички начинания. И весел празник!