Граф Алабин и спасението на плевенчани

 Името на граф Пьотър Владимирович Алабин е свързано с освобождението на Плевен и спасението на местното население в първите дни след военните действия, разкрива историкът Ирена Петрова от Регионалния военноисторичесик музей в Плевен. Пьотър Владимирович Алабин е роден на 29 август 1824 г. в Подолск, Московска губерния, произхожда от стар дворянски род от Рязанска губерния. Получава гражданско образование и става счетоводител, но през 1843 г. лично се обръща с молба към император Николай І да бъде приет на военна служба и зачислен като унтер офицер в Тулски егерски полк. В Руско-турската война 1877-78 г. участва по собствено желание. В град Самара по негова инициатива се сформира женско дружество, което се заема с благотворителност насочена към българското население. По време на войната е пълномощник на Червения кръст за Румъния и завежда две болници в Зимница. Поема и длъжността Главен агент на Московското и Петербургското славянски общества. От декември 1877 г. е губернатор на град София и на цялата Софийска област, където въвежда гражданското управление и изгражда местните му структури. Временно е и Орханийски губернатор. На 14 декември 1877г, дни след Освобождението на Плевен, графът изпраща писмо на И. С. Аксаков, в което описва своите впечатления от току-що освободения Плевен и действията предприети от него в подкрепа на местното население, разказва Ирена Питрова. „За град Плевен Алабин разказва: … „По милост божия, аз не намерих в Плевен тези бедствия, които очаквах. Над жителите на Пливин турците не са извършвали тези насилия, на каквито са се отдавали на други места, и затова плевенското население е пострадало относително по малко от другите българи. … Впрочем, ако турците по време на своя престой в Плевен и при напускането на града не са се отдавали на грабежи, то петмесечната блокада все пак е свършила своята работа. Между 1600 семейства българи, населяващи Плевен, се намират повече от 100, които поради липса на работа в следствие на прекратената търговска и промишлена дейност в града, са се лишили от всякакви средства за преживяване; освен това около 2000 семейства селяни от околните села, укрили се в Плевен, са останали без имущество и без домове по време на блокадата, унищожени частично от турската, частично от румънската и нашата войска. Приемайки под внимание тези обстоятелства, намерих за необходимо да осигуря някои вещи от първа необходимост за крайно нуждаещите се и то веднага – а именно преимуществено хляб и дърва. За да бъде разпределена тази помощ така, че да достигне направлението си и напълно да съответства на действителните нужди и да бъде строго справедливо, аз предложих на жителите на града да образуват от свои почетни представители от двата пола временен благотворителен комитет, който да предаде незабавно на гражданите и на селяните укрили се в Плевен, необходимия размер помощ. …. Отпуснах на разпореждане на този комитет средства от името на славянското общество в размер на 2000 франка. Комитетът се сформира под ръководството на местният свещеник, от 6 почетни гражданина на града и една гражданка и се ангажира да представи отчет за изразходваните средства.”

В руските и румънски донесения се споменава, че след влизането си в града войниците и от двете армии дават храна на местното население, което е останало без всякакви провизии, посочва още Ирена Петрова. Руската армия се заема с прочистването на града от труповете на починалите по време на блокадата местни жители и турски войници. Това е начин да се предпази града от епидемии и да се възстанови нормалния ритъм на живот. Снабдяването с храни и дърва за огрев е от първа необходимост тъй като липсата им е повсеместна и доставката им е въпрос на оцеляване. В трудните първи дни на свободата хуманитарната помощ е най-важния фактор за оцеляването на населението.