В балканското и борческо тетевенско село Гложене, Ловешка област са родени много борци за народна свобода по време на петвековното турско робство. Сред тях ярко се откроява образът на изтъкнатия революционер Васил Йонков – Гложенеца, чиито живот и дейност са величави по значимост. По случай 134 години от неговата смърт пред запазената му стара, родна къща се проведе малко скромно тържество, по съвпадение със Задушница. То беше организирано от Сдружение за възраждане и европейско развитие на Гложене с председател Дачо Дачев и дейните членове на Управителния съвет Володя Димитров и Милчо Дачев, съвместно с Пенсионерския клуб с представители Дарина Димитрова, Люба Мирянова и Цветана Иванова
Облечена в традиционно селско национално облекло Йоанна Краева прочете кратко слово за неговата богата революционна дейност. След това тя рецитира откъс от 100-куплетната си поетична творба – поемата „По твоите стъпки“, посветена на Васил Йонков. Със загриженост тя спомена, че години наред й се противопоставяха за едно цялостно изпълнение на обемистата по съдържание поема в публичното пространство и провеждане на поетичен конкурс за стихотворение, поема, разказ, есе в чест на героя, неотдавна по повод негова кръгла годишнина от рождението му и създаването на филм по нейния текст. А той – смелият Йонков заслужава! Положителните исторически факти за него са налице. Наречен още Гложенеца, той е бил най-верният другар и съратник на Левски. Прегърнали идеята за освобождението на България от турско робство, двамата са участвали заедно в двете легии на Георги Раковски в Белград – Сърбия. Именно те основават местния революционен комитет с 34 члена в Гложене, в чиито състав е включена и майка му Йонковица Вутева. Йонков е изпълнявал всички задачи, възложени от Дякона. Бил е главният му куриер в Ловчанско, Троянско, Ботевградско и Етрополско и упълномощен, заедно със Сава Младенов от Тетевен да събира членския внос от комитетите в много български градове. Организирал е пренасянето на революционна литература и вестник „Свобода“. Неговият подпис фигурира непосредствено след подписа на Левски в Протокола на Общото събрание на революционната организация в Букурещ – Румъния през 1872 г.
След неодобрената от Левски акция на Димитър Общи за обир на турската хазна в Арабаконашкия проход, Йонков е арестуван, независимо че не е участвал в нея. Държал се е мъжествено на разпита, спазвайки революционната си клетва, като не е издал никого от съзаклятниците си. Изпратен е на заточение в далечния Диарбекир в Турция към Медани- Аргана. Но господ му помогнал. През 1876 г. Заедно с Атанас Узунов от тетевен успява да надхитрят арменката перачка и стражаря и да избягат от турския затвор в Русия. После в Румъния установява контакти с дейците на българската революционна организация. При обявяване на Руско-турската освободителна война, той е зачислен в бойните редици на Българското опълчение. Заедно с братските руски освободителни войски, Васил Йонков преминава река Дунав и участва в ожесточените боеве при Стара загора, Шипка и Шейново и остава жив. За проявената му храброст е награден с три ордена, между които и Георгиевския кръст.
Когато Руско-Турската война приключва,след победата на руските войни и българските опълченци, той се завръща от тежките битки изморен в родния си край, но щастлив. В родното си село е посрещнат с големи почести още в Гложенското поле, преди да навлезе в долината на река Вит. Неговите съселяни го избират за първия кмет на Гложене. След известно време заминава на работа в Ловеч във Военното окръжие и създава семейство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война, където е ранен. Умира на 5-ти по стар и на 18-ти по нов стил февруари в Ловеч. Погребан е в парк „Стратеш“, близо до Алеята на българо-съветската дружба. По-малкият му брат Димитър е загинал в сражение между турците и четата на Христо Ботев във Врачанския балкан.
Паметта на Васил Йонков беше почетена и с цветя, положени пред родната му къща и неговия портрет, и със запалени църковни свещи, с минута мълчание и наведени глави от представителите и членове на Сдружението за възраждане и европейско развитие на Гложене, Пенсионерския клуб и граждани.
Откъс от поемата „По твоите стъпки“, посветена на Васил Йонков
Стопява се снегът и бавно чукат
капчуците под старата ти къща,
а надписът, че ти живял си тука
потомството във миналото връща.
Кръстастатите прозорчета ми сочат
спасителната вадичка във двора.
Капакът за мазето както точил
си сливова за чакащите хора
едва е оцелял, а ветленика
прибрали са го внуците щастливи
и те: „Наздраве!“, като теб да викат
разровили се в дядови архиви.
Полъхна Чурко. Вит води разплиска
и проговори бащиният гроб:
„Горчив е залъкът… Върви…! Поискай
от времето си да не бъдеш роб!“
АВТОР: Йоанна Краева,с. Гложене
СНИМКИ: Дачо Дачев и Володя Димитров