В Джулюница всеки ден по нещо се променя

Село Джулюница спокойно може да се оприличи като умалено копие на старопрестолния Търновград. Ако човек се вгледа, веднага ще намери приликата как  къщите сякаш са накацали по брега на Янтра. Тук се намират едни от най-красивите меандри по долното течение на реката. Отбивката за селото се намира на един от най-острите завои по пътя от Ценово за Свищов. Към центъра на населеното място води прясно асфалтирана улица. На участък от 600 метра е положена нова асфалтова настилка. От двете страни на улицата с нежни цветове греят хризантеми и димитровчета. Стопаните се грижат за градинките пред домовете си. Още от най-ранна пролет до късна есен площите са събрали цветове от цялата палитра. Случайните посетители изпитват чувство, че са попаднали в образцово селище, което ги обгръща с духа на миналото и патриархалните традиции.

В околностите на селото се намира местността „Марков кръст“, разположена високо в скалите, в които е издълбан христовия символ. Някои от местните хора свързват появата му с подвизите на Крали Марко – непобедимия юнак, възпят в народния епос. Името на селото идва от растението джулюн, което ражда вкусни плодове, малко позабравени в наши дни. В околностите на селото са разположени и много могили от римско време, които са служили за сигнализация по време на опасности. Поречието на Янтра е привлекателно място за рибари от цялата страна, които хвърлят въдици за кефал, щука, сом, бяла риба, мряна, распер. В този участък реката е подходяща и за воден туризъм. Каяците на гребците се спускат по течението през цялата година, а около Джулюница има подходящи места за устройване на биваци. Може би природните дадености, красивата природа, чистият въздух и спокойствието, което е пълновластен господар в домовете на местното население действат като притегателна сила на все повече чужденци. В селото вече са се заселили германци, белгийци и англичани като повечето от тях живеят тук целогодишно и са категорични, че едва ли ще напуснат селото. „Постепенно се превръщаме в мултинационална общност. Опитваме са да приобщим чужденците към живота на селото ни. Повечето от тях се включват в празненствата, учат български език и народни танци“, не скрива кметският наместник Стефан Анчев.

През последната година обликът на селото се промени. „Трудно мога да се съглася с мнението, че малките села са със затихващи функции и в тях няма живот. Винаги има какво да се направи, за да се подобри живота на местните хора. Още по-хубаво е, ако се заселят и по-млади“, продължава кметският наместник. През последните месеци гробищният парк  и улиците придобиха нов облик – самораслите дървета са изсечени, тревата е окосена. Дървеният материал е складиран и ще се използва за отопление на кметството през зимните месеци. Заради пандемията от коронавирус вратите на пенсионерския клуб са заключени, но помещението е основно ремонтирано и очаква своите посетители. Уютът в помещението се подобрява от нов климатик и телевизор, има много игри за тихи занимания, вестници и списания. След основен ремонт нов облик придоби и залата за събрания.  Вече е удоволствие да седнеш на новите пейки в градината в центъра на селото. Тук са монтирани спортни съоръжение, детски катерушки и люлки. В зелените зони, които се поддържат редовно, са разположени цветни лехи, оформени в различни фигури. Посетителите се стремят да не замърсяват пространството като изхвърлят отпадъците в нови кошчета. Осветлението е подменено с енергоспестяващи крушки. Пред арката на входа на големи пилони се развяват знамената на България, Европейския съюз и община Ценово. С малки български трибагреници е украсена и сградата на кметството. В продължение на много десетилетия паметникът на загиналите във войните жители на селото не беше освежаван. В началото на лятото монументът беше основно обновен и почистен. Отличията на самодейците вече са подредени във витрини, а за всеки празник във фоайето на читалището се организира изложба. Реставриран е и един от символите на селото – чешмата в центъра на селото, която през летните месеци привлича не само малки, но и големи, за да се разхладят и да утолят жаждата си.

„Вярно е, че има още много работа. Основен проблем е инфраструктурата – много от улиците не са виждали ремонт, откакто са построени. Салонът на читалището също е на дневен ред. Истината е, че нещата не могат да станат като с магическа пръчица, въпреки че имаме голямо желание. Независимо от ограничените средства в бюджета с ръководството на община Ценово работим в пълен синхрон като един механизъм“, не скрива Стефан Анчев. Според него живецът ще продължава да поддържа духа на местното население с надеждата населението на селото да се увеличи и да има повече смях и детска глъч.