След броени дни България ще почете паметта на своя един син, 151 години от обесването му на черно бесило, увиснал със страшна сила, близо край град София .
На 18 февруари в град Левски ще сведем глави пред подвига и саможертвата на карловеца Васил Иванов Кунчев, Апостола на Свободата , българинът завещал ни безпределната си любов към Отечеството с дела и думи :
„Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.”
“Народната работа да стои над всичко.”
Менят се времената , но неизменна остава почитта и признателността към гениалния теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение,към идеалите му недостигнати и до днес .
„Ти ни трябваш и днес, Апостоле, да ни кажеш ни трябваш,Апостоле, как се люби народ, Апостоле как се служи на род,Апостоле……”