Българският лев – 144 години история между суверенитета и стабилността

През различните исторически периоди българският лев рядко е функционирал като напълно самостоятелна валута.Още при създаването си през 1881 г. той е обвързан с френския франк чрез Латинския монетен съюз. След Втората световна война курсът му се определя административно в зависимост от съветската рубла. В годините след 1997 г. левът е фиксиран първо към германската марка, а впоследствие към еврото чрез валутен борд.На практика стабилността на лева в различните епохи е постигната чрез външна парична опора, а не чрез напълно независима парична политика.

НАКРАТКО

Българският лев е създаден през 1881 г . Първоначално левът е приравнен по стойност към френския франк и България се присъединява към Латинския монетен съюз, което осигурява стабилност и международно признание на новата валута.

Левът до Втората световна война

В края на XIX и началото на XX век българският лев е обезпечен със злато и сребро, а страната поддържа относително стабична парична система.
След Балканските войни и Първата световна война обаче левът започва да губи стойността си заради военни разходи, заеми и инфлация.

Периодът след 1944 г.

След 1944 г., с установяването на социалистическата система, левът преминава към централно планирана икономика.
През 1952 г. е извършена парична реформа, при която старите пари се заменят с нови при силно неблагоприятен курс за населението.
Втора деноминация е направена през 1962 г., когато 10 стари лева се заменят за 1 нов лев.

В този период левът не е свободно конвертируем и е фиксиран административно спрямо съветската рубла.

Преходът и хиперинфлацията

След 1989 г. България навлиза в преход към пазарна икономика. Липсата на реформи и финансовата нестабилност водят до хиперинфлация през 1996–1997 г., когато левът рязко се обезценява, а спестяванията на населението са почти унищожени.

Валутен борд и деноминация

През 1997 г. е въведен валутен борд, който стабилизира лева чрез фиксиран курс първоначално към германската марка.
През 1999 г. е извършена трета парична реформа (деноминация), при която 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

След въвеждането на еврото левът е фиксиран към него при курса: 1 евро = 1,95583 лева.

ПОДРОБНО

Българският лев е въведен през 1881 г. и повече от век остава основен символ на държавността и икономическата независимост на страната. През годините валутата преминава през войни, инфлации, деноминации и реформи, за да стигне до днешния си фиксиран курс към еврото.

Левът е създаден със Закона за правото на рязане на монети, приет от Второто обикновено народно събрание. Още с въвеждането си той е приравнен по стойност към френския франк, а България се присъединява към Латинския монетен съюз – стъпка, която осигурява международна разпознаваемост и финансова стабилност на младата държава. Името „лев“ идва от думата „лъв“ – традиционен български символ на сила и държавност.

В края на XIX и началото на XX век левът е обезпечен със злато и сребро и се ползва с относително доверие. Балканските войни и Първата световна война обаче водят до сериозна инфлация и обезценяване на валутата заради нарастващите държавни разходи и външни заеми.

След 1944 г. левът влиза в рамките на централно планираната социалистическа икономика. През 1952 г. е проведена парична реформа, при която старите пари са заменени с нови при силно неблагоприятни условия за населението. През 1962 г. следва деноминация – 10 стари лева се заменят за 1 нов. В този период левът не е свободно конвертируем и курсът му се определя административно, основно спрямо съветската рубла.

Преходът към пазарна икономика след 1989 г. е белязан от финансова нестабилност. Кулминацията настъпва през 1996–1997 г., когато страната изпада в хиперинфлация, а левът губи почти напълно стойността си. Цените нарастват ежедневно, банковата система се срива, а спестяванията на гражданите се обезценяват.

Изходът от кризата идва с въвеждането на валутен борд през 1997 г. и фиксирането на лева към германската марка. През 1999 г. е извършена нова деноминация – 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. С въвеждането на еврото курсът е прехвърлен към единната европейска валута и остава непроменен и до днес – 1 евро = 1,95583 лева.

Макар заменянето с еврото, левът остава една от най-дълго използваните национални валути в Европа и символ на икономическата история на България.