Садовец пази спомена за загиналите си земляци на „Титаник“

Историята свързва плевенското село Садовец с презокеанския лайнер „Титаник“, който потъва по време на първия си трансатлантически рейс след сблъсък с айсберг. Садовец е населеното място у нас, което държи рекорда с най-много български жертви, твърдят местните хора. 10 са загиналите техни земляци в нощта на 14 април срещу 15 април 1912 г. В селото сега живеят двама преки наследници на изгубилите живота си в „катастрофата на века“. 86-годишният Слави Витски, местен краевед и дългогодишен учител, е внук на Вълчо Витски, най-възрастният загинал. Дядото на Симеон Симеонов Тодор Пальовски бил едва на 22. През 2012 година, когато се навърши век от потъването на „Титаник“, в селото е открит паметник на загиналите земляци, издигнат с дарения. На „Титаник“ садовчаните пътували в трета класа, на 11-то ниво, разказват потомците. „Всички, които са потънали, са били прогонени от немотията. Искали са да спечелят пари, да си купят земя тук. А тези, които са имали дъщери – и да им стъкмят чеиз“, разказва Слави Витски. Знае се, че 11 местни мъже от 20 до 43-годишна възраст си купили билети за фаталния първи рейс на лайнера и отпътували с „Ориент Експрес“ на запад.

Според преданието в селото един от тях по неизвестни причини не се появил на пристанището в Саутхямптън и не се качил на презокеанския лайнер, а по-нататъшната му съдба е неизвестна. Вестта за потъването на „Титаник“ и гибелта на част от пасажерите стига до плевенското село със седмица закъснение. Симеон разказва, че когато дядо му тръгвал, майка му била шестмесечно бебе. Таткото се върнал от пътя, за да прегърне момиченцето си още веднъж преди тръгване. Дали това е била прокобата, която потопила гордостта на корабната индустрия от онова време или е било само предчувствие, че повече няма да види детето си, внукът не се наема да твърди. Краеведът Слави Витски разказва, че семействата на загиналите получили на два пъти обезщетения – общо между 2200 и 6000 лири в зависимост от броя на децата, които останали сираци. Неговите близки взели сред най-големите обезщетения, тъй като семейството било многодетно. С парите баба му купила 14 декара ниви и така изпълнила мечтата, с която дядо му тръгнал за Америка. Съселянинът му обаче казва, че на неговите роднини били изпратени само две пари от 24-каратово злато. Симеон ги е виждал като дете, но по-късно, според тогавашната практика, били дадени за изработка на семейни накити.