Кметът на Ловеч Корнелия Маринова изпрати поздравление до всички директори на културни институции
До културните институции в Ловеч
По повод 24 май
Уважаеми колеги,
Имам честа и удоволствието да Ви поздравя по повод 24 май – най-любимият празник на всички българи. Като хора, работещи в културен институт, Вие най-добре знаете силата и цената на този празник.
От векове на този ден почитаме делото на Светите братя Кирил и Методий, което спомогна за утвърждаване на идеята за целокупна българска народност. Не успяха да го забранят този празник ни чужди власти, ни наши безродници.
Устойчивостта на буквите през вековете е доказателство за силата на перото и книгата, на ума и фантазията.
Желая на всички, който се трудят в полето на културата, днес да имат високо самочувствието, да бъдат горди, че е наследник на една славна и неунищожима традиция.
Затова ние днес търсим и откриваме Кирило-Методиевия пламък в очите на днешните учители.
По повод този най-възторжен и тържествен ден Ви пожелавам здраве, сили, творчески дух и оптимизъм, за да се съхраните, развиете и да пребъде българската духовност.
Превръща се в символ на бъдещата независимост, Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. от училищен празник до демонстрация на българщината признателността и почитта на българския народ. Подготовката и провеждането на тържествата за 24 май винаги са били най-продължителни и особено вълнуващи за деца и ученици, студенти и родители, за учители и културни дейци в по-ново време, за всички нас – без разлика на пол, възраст, етнос, вяра.
Той е истински значим официален празник, единствен всепризнат и почитан Ден на българската просвета и култура.
В продължение на почти 200 години Денят на светите братя Кирил и Методии е празнуван от ученици, родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани дори от чуждоземната власт.
Този всекиму емоционално въздействащ празник в най-голяма степен е повдигал самочувствието, признателността и почитта на българския народ. Подготовката и провеждането на тържествата за 24 май винаги са били най-продължителни и особено вълнуващи за деца и ученици, студенти и родители, за учители и културни дейци в по-ново време, за всички нас – без разлика на пол, възраст, етнос, вяра.
За това без колебание можем да кажем, че Денят 24 май, честван до 1916 г. на 11 май по църковния календар, се е превърнал в най-естественото всенародно тържество на духовното единение и самоуважението на българския народ. Няма в нашия празничен календар друг такъв тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен.
Наистина е жалко, че с промените и различията в календарите на църквата и държавата от 1916 г.насам се е получило едно разделение и всъщност този празник се отбелязва на две дати – 11 май и 24 май. Какво символизира този факт не се наемам да твърдя, но истината е, че липсата на единство в този случай не е за добро, а точно тук се нуждаем от единството на тези две върховни институции.
Освен всичко друго, Националният празник е живият паметник на моралното и гражданско самочувствие. И никой друг общонароден празник по един естествен и непринуден начин, както празникът на Светите братя не е спомагал за утвърждаване на Идеята за целокупна българска народност, единствена оказала се устойчива през вековете.
Честването Денят на писмеността и културата като национален празник има огромно символно значение за стимулиране развитието на нова гражданска култура във всички сфери на живота. С нарастващо съзнание за принадлежност към европейските културни ценности, българските граждани като част от голямото европейско семейство все по-активно ще изискват, търсят и прилагат нови изяви на националното достойнство и на културата във всички области на живота. Защото всеки вижда как почти навсякъде ние страдаме именно от липсата на всеобхватна култура – в обучението и възпитанието, в ежедневното ни битие. Ежегодно празникът би бил повод за своеобразен отчет за постигнат напредък в усвояването и прилагането на гражданската култура, за осмислянето на нови цели от държавните власти и гражданските сдружения.
Денят 24 май като национален празник винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция, опазила народността и възкресила държавността. Същността на празника е такава, че винаги ще предполага обновяване на ритуали и почести, ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които наистина пораждат национална гордост. Защото именно националното самочувствие винаги е било и ще бъде в основата на творческите пориви и на стремежа към напредък.