Да дадеш лице на войната – притурката на руското списание „Световна илюстрация“ за Руско-турската освободителна война

„Световна илюстрация” е руско художествено-литературно ежеседмично списание, което е предназначено да задоволява изискванията на умерената, либерално буржоазна класа и става едно от най-популярните списания през втората половина на ХІХ в. в Русия. Тиражът е 10 хиляди екземпляра – внушителна за времето си бройка. Тези списания се явяват предшественици на съвременните илюстровани научнопопулярни списания, които се ползват и днес с широк интерес във всички социални среди. Списанието започва да излиза през 1869 г. и прекратява съществуването си през 1898 г. Редакцията се намира в Санкт-Петербург в книгоиздателството на Херман Гопе, а отпечатването му става в Императорската типография. Списанието има кантора и в Москва на Кузнецки мост.
Руската цензура по това време е доста либерална. Александър ІІ закрива през 1855 г. Висшия цензурен комитет и го заменя с Цензурен устав приет през следващата година. Това положение дава старт на появата на много най-различни вестници и списания особено в големите руски градове. Само в Санкт Петербург се появяват за една година около 43 нови издания. Пресата се обръща към интересите на обществото. Списанието започва да издава приложения по повод различни важни събития, като албума „200 години юбилей на император Петър І Велики”, Албум „Руски народни приказки”, „Всерусийска художествено- промишлена изложба в Москва”, „Сватбите на руските господари от Михаил Фьодорович до Александър ІІІ” и др.
Една от притурките на списание „Световни новини” е свързана с Руско-турската война 1877-1878 г. Интересът на руската общественост към войната е много голям. Притурката се нарича „Хроника на войната” и излиза по време на цялата война, като дава актуална информация за текущите военни действия, за местности и градове, през които минава армията, за местното население, за командирите на руската, турската, сръбската, румънската и черногорска армии, за бита на местното население и още много интересни сведения. Информацията е богато и красиво илюстрирана с портрети на командири от всички участващи във войната армии, пейзажи, изгледи от населени места, военни и битови сцени. Още на първа страница на първа книжка редакцията осведомява читателите си кои кореспонденти ще работят за тях като уточнява: „ … на театъра на военните действия има четирима художник-кореспонденти, а именно: професор Тодорович – за Сърбия, Босна, Херцеговина и Черна гора; Н. Н. Каразин при Главнокомандващия на южната армия; художника Щейнман за действащата в Азия Кавказка армия; М. П. Федоров, за главните квартири на различните военни части.”
На първата страница е публикуван целия текст на Височайшия манифест на император Александър ІІ за обявяване на войната. Следват портрети на Император Александър ІІ и на В. К. и Главнокомандващ Николай Николаевич както и информация за руската и румънска армии.
В красиви гравюри са представени родовете войски на румънската армия, моменти от обявяване на войната и четенето на манифеста в Исакиевския събор. Новини от град Кишинев, където се намира армейското командване на руската армия в очакване на манифеста за обявяване на войната. Не е забравена и Турция. С гравюра на А. Даугел е предаден духът на събитията в Истанбул. Гравьорът Даугел успешно сътрудничи и с други художествено-исторически и литературни издания, като „Руски старини” едно много популярно издание с историческа насоченост. В притурка № 3 /към кн. № 435/ читателят получава информация както за турското командване така и за градовете в Румъния, през които минава руската армия. Портрет и кратка биография на султан Абдул Хамид ІІ водят новините в този брой. Представени са румънските градове Галац и Яш, руският град Кишинев, генерал-адютант А. А. Непокойчицки с портрет и биография.В притурка № 4 акцентът е княз Карол І с кратка биография и портрет и двамата генерали Меликови, сражаващи се на Кавказкия фронт, данни за турската армия, както и гравюра на първият влак с руски войници на гара Унгене, на руско румънската граница. /Ил. №4 Заглавна страница на притурка № 7/

Материалът е предоставен от Ирена Петрова от Регионален военноисторически музей – Плевен